1 ( По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

(136-1) При реках Вавилона, там сидели мы и плакали, когда вспоминали о Сионе;

2 Н а върбите всред него Окачихме арфите си.

(136-2) на вербах, посреди его, повесили мы наши арфы.

3 З ащото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

(136-3) Там пленившие нас требовали от нас слов песней, и притеснители наши--веселья: 'пропойте нам из песней Сионских'.

4 К ак да пеем песента Господна В чужда земя?

(136-4) Как нам петь песнь Господню на земле чужой?

5 А ко те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

(136-5) Если я забуду тебя, Иерусалим, --забудь меня десница моя;

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

(136-6) прилипни язык мой к гортани моей, если не буду помнить тебя, если не поставлю Иерусалима во главе веселия моего.

7 П омни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

(136-7) Припомни, Господи, сынам Едомовым день Иерусалима, когда они говорили: 'разрушайте, разрушайте до основания его'.

8 Д ъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

(136-8) Дочь Вавилона, опустошительница! блажен, кто воздаст тебе за то, что ты сделала нам!

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

(136-9) Блажен, кто возьмет и разобьет младенцев твоих о камень!