1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

Мудрая жена устроит дом свой, а глупая разрушит его своими руками.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

Идущий прямым путем боится Господа; но чьи пути кривы, тот небрежет о Нем.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

В устах глупого--бич гордости; уста же мудрых охраняют их.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Где нет волов, ясли пусты; а много прибыли от силы волов.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

Верный свидетель не лжет, а свидетель ложный наговорит много лжи.

6 П рисмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

Распутный ищет мудрости, и не находит; а для разумного знание легко.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Отойди от человека глупого, у которого ты не замечаешь разумных уст.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

Мудрость разумного--знание пути своего, глупость же безрассудных--заблуждение.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

Глупые смеются над грехом, а посреди праведных--благоволение.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

Сердце знает горе души своей, и в радость его не вмешается чужой.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

Дом беззаконных разорится, а жилище праведных процветет.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

Есть пути, которые кажутся человеку прямыми; но конец их--путь к смерти.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

И при смехе болит сердце, и концом радости бывает печаль.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

Человек с развращенным сердцем насытится от путей своих, и добрый--от своих.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

Глупый верит всякому слову, благоразумный же внимателен к путям своим.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

Мудрый боится и удаляется от зла, а глупый раздражителен и самонадеян.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

Вспыльчивый может сделать глупость; но человек, умышленно делающий зло, ненавистен.

18 Б езумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

Невежды получают в удел себе глупость, а благоразумные увенчаются знанием.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

Преклонятся злые пред добрыми и нечестивые--у ворот праведника.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

Бедный ненавидим бывает даже близким своим, а у богатого много друзей.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

Кто презирает ближнего своего, тот грешит; а кто милосерд к бедным, тот блажен.

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

Не заблуждаются ли умышляющие зло? но милость и верность у благомыслящих.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

От всякого труда есть прибыль, а от пустословия только ущерб.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

Венец мудрых--богатство их, а глупость невежд глупость.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

Верный свидетель спасает души, а лживый наговорит много лжи.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

В страхе пред Господом--надежда твердая, и сынам Своим Он прибежище.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

Страх Господень--источник жизни, удаляющий от сетей смерти.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

Во множестве народа--величие царя, а при малолюдстве народа беда государю.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

У терпеливого человека много разума, а раздражительный выказывает глупость.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

Кроткое сердце--жизнь для тела, а зависть--гниль для костей.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

Кто теснит бедного, тот хулит Творца его; чтущий же Его благотворит нуждающемуся.

32 Н ечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

За зло свое нечестивый будет отвергнут, а праведный и при смерти своей имеет надежду.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

Мудрость почиет в сердце разумного, и среди глупых дает знать о себе.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

Праведность возвышает народ, а беззаконие--бесчестие народов.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

Благоволение царя--к рабу разумному, а гнев его--против того, кто позорит его.