1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

La femme sage bâtit sa maison, Et la femme insensée la renverse de ses propres mains.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

Celui qui marche dans la droiture craint l'Éternel, Mais celui qui prend des voies tortueuses le méprise.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

Dans la bouche de l'insensé est une verge pour son orgueil, Mais les lèvres des sages les gardent.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

S'il n'y a pas de boeufs, la crèche est vide; C'est à la vigueur des boeufs qu'on doit l'abondance des revenus.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

Un témoin fidèle ne ment pas, Mais un faux témoin dit des mensonges.

6 П рисмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

Le moqueur cherche la sagesse et ne la trouve pas, Mais pour l'homme intelligent la science est chose facile.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Éloigne-toi de l'insensé; Ce n'est pas sur ses lèvres que tu aperçois la science.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

La sagesse de l'homme prudent, c'est l'intelligence de sa voie; La folie des insensés, c'est la tromperie.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

Les insensés se font un jeu du péché, Mais parmi les hommes droits se trouve la bienveillance.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

Le coeur connaît ses propres chagrins, Et un étranger ne saurait partager sa joie.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

La maison des méchants sera détruite, Mais la tente des hommes droits fleurira.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

Telle voie paraît droite à un homme, Mais son issue, c'est la voie de la mort.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Au milieu même du rire le coeur peut être affligé, Et la joie peut finir par la détresse.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

Celui dont le coeur s'égare se rassasie de ses voies, Et l'homme de bien se rassasie de ce qui est en lui.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

L'homme simple croit tout ce qu'on dit, Mais l'homme prudent est attentif à ses pas.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

Le sage a de la retenue et se détourne du mal, Mais l'insensé est arrogant et plein de sécurité.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

Celui qui est prompt à la colère fait des sottises, Et l'homme plein de malice s'attire la haine.

18 Б езумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

Les simples ont en partage la folie, Et les hommes prudents se font de la science une couronne.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

Les mauvais s'inclinent devant les bons, Et les méchants aux portes du juste.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

Le pauvre est odieux même à son ami, Mais les amis du riche sont nombreux.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

Celui qui méprise son prochain commet un péché, Mais heureux celui qui a pitié des misérables!

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

Ceux qui méditent le mal ne s'égarent-ils pas? Mais ceux qui méditent le bien agissent avec bonté et fidélité.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

Tout travail procure l'abondance, Mais les paroles en l'air ne mènent qu'à la disette.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

La richesse est une couronne pour les sages; La folie des insensés est toujours de la folie.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

Le témoin véridique délivre des âmes, Mais le trompeur dit des mensonges.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

Celui qui craint l'Éternel possède un appui ferme, Et ses enfants ont un refuge auprès de lui.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

La crainte de l'Éternel est une source de vie, Pour détourner des pièges de la mort.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

Quand le peuple est nombreux, c'est la gloire d'un roi; Quand le peuple manque, c'est la ruine du prince.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

Celui qui est lent à la colère a une grande intelligence, Mais celui qui est prompt à s'emporter proclame sa folie.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

Un coeur calme est la vie du corps, Mais l'envie est la carie des os.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

Opprimer le pauvre, c'est outrager celui qui l'a fait; Mais avoir pitié de l'indigent, c'est l'honorer.

32 Н ечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

Le méchant est renversé par sa méchanceté, Mais le juste trouve un refuge même en sa mort.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

Dans un coeur intelligent repose la sagesse, Mais au milieu des insensés elle se montre à découvert.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

La justice élève une nation, Mais le péché est la honte des peuples.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

La faveur du roi est pour le serviteur prudent, Et sa colère pour celui qui fait honte.