1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Mieux vaut le pauvre qui marche dans son intégrité, Que l'homme qui a des lèvres perverses et qui est un insensé.

2 Н аистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

Le manque de science n'est bon pour personne, Et celui qui précipite ses pas tombe dans le péché.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

La folie de l'homme pervertit sa voie, Et c'est contre l'Éternel que son coeur s'irrite.

4 Б огатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

La richesse procure un grand nombre d'amis, Mais le pauvre est séparé de son ami.

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

Le faux témoin ne restera pas impuni, Et celui qui dit des mensonges n'échappera pas.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Beaucoup de gens flattent l'homme généreux, Et tous sont les amis de celui qui fait des présents.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

Tous les frères du pauvre le haïssent; Combien plus ses amis s'éloignent-ils de lui! Il leur adresse des paroles suppliantes, mais ils disparaissent.

8 К ойто придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

Celui qui acquiert du sens aime son âme; Celui qui garde l'intelligence trouve le bonheur.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

Le faux témoin ne restera pas impuni, Et celui qui dit des mensonges périra.

10 И знежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Il ne sied pas à un insensé de vivre dans les délices; Combien moins à un esclave de dominer sur des princes!

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

L'homme qui a de la sagesse est lent à la colère, Et il met sa gloire à oublier les offenses.

12 Г невът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

La colère du roi est comme le rugissement d'un lion, Et sa faveur est comme la rosée sur l'herbe.

13 Б езумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

Un fils insensé est une calamité pour son père, Et les querelles d'une femme sont une gouttière sans fin.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

On peut hériter de ses pères une maison et des richesses, Mais une femme intelligente est un don de l'Éternel.

15 Л еноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

La paresse fait tomber dans l'assoupissement, Et l'âme nonchalante éprouve la faim.

16 К ойто пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

Celui qui garde ce qui est commandé garde son âme; Celui qui ne veille pas sur sa voie mourra.

17 К ойто показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Celui qui a pitié du pauvre prête à l'Éternel, Qui lui rendra selon son oeuvre.

18 Н аказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Châtie ton fils, car il y a encore de l'espérance; Mais ne désire point le faire mourir.

19 Я ростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

Celui que la colère emporte doit en subir la peine; Car si tu le libères, tu devras y revenir.

20 С лушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

Écoute les conseils, et reçois l'instruction, Afin que tu sois sage dans la suite de ta vie.

21 И ма много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

Il y a dans le coeur de l'homme beaucoup de projets, Mais c'est le dessein de l'Éternel qui s'accomplit.

22 М илосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

Ce qui fait le charme d'un homme, c'est sa bonté; Et mieux vaut un pauvre qu'un menteur.

23 С трахът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

La crainte de l'Éternel mène à la vie, Et l'on passe la nuit rassasié, sans être visité par le malheur.

24 Л енивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

Le paresseux plonge sa main dans le plat, Et il ne la ramène pas à sa bouche.

25 А ко биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Frappe le moqueur, et le sot deviendra sage; Reprends l'homme intelligent, et il comprendra la science.

26 К ойто опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

Celui qui ruine son père et qui met en fuite sa mère Est un fils qui fait honte et qui fait rougir.

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

Cesse, mon fils, d'écouter l'instruction, Si c'est pour t'éloigner des paroles de la science.

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

Un témoin pervers se moque de la justice, Et la bouche des méchants dévore l'iniquité.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

Les châtiments sont prêts pour les moqueurs, Et les coups pour le dos des insensés.