1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Лучше бедняк, чей путь беспорочен, чем глупый с лукавой речью.

2 Н аистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

Нехорошо усердие без знания, а тот, кто спешит, оступится.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

Человек своей же глупостью губит себе жизнь, а сердце его злится на Господа.

4 Б огатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

Богатство приводит много друзей, а бедняка и его друг оставляет.

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

Лживый свидетель не останется безнаказанным, и лгун не уйдет от расплаты.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Многие заискивают перед правителем, и дающему подарки всякий друг.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

Бедняка ненавидят все его родственники, сколь же больше друзья его избегают! Когда он зовет их – нет их нигде.

8 К ойто придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

Приобретающий мудрость любит душу свою; хранящий разум преуспеет.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

Лживый свидетель не останется безнаказанным, и лгун погибнет.

10 И знежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Не годится глупцу жить в роскоши, тем паче рабу править князьями.

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

Разум человека умеряет его гнев; слава его – оставить оскорбление без внимания.

12 Г невът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

Царский гнев львиному реву подобен, а милость его – как роса на траве.

13 Б езумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

Глупый сын – гибель для отца, а вздорная жена – несмолкающая капель.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

Дома и богатство – наследство от родителей, а разумная жена – от Господа.

15 Л еноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

Леность наводит глубокий сон, и ленивый будет ходить голодным.

16 К ойто пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

Исполняющий повеление бережет свою жизнь, а небрежный к пути своему – погибнет.

17 К ойто показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Милосердный к бедным одалживает Господу, и Он наградит его за сделанное.

18 Н аказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Наказывай сына, пока есть надежда; не делайся виновным в его гибели.

19 Я ростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

Гневливый должен быть наказан; если ты отпустишь его, тебе придется наказывать его снова.

20 С лушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

Послушай совета и прими наставление, чтобы обрести мудрость на будущее.

21 И ма много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

Много замыслов в сердце человека, но исполнится только намерение Господа.

22 М илосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

В человеке желанна верность; лучше быть бедным, чем лгуном.

23 С трахът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

Страх перед Господом ведет к жизни: исполненный им спит спокойно, и зло его не коснется.

24 Л енивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

Лентяй запускает руку в блюдо, но ленится даже до рта донести.

25 А ко биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Накажи глумливого, – и образумятся простаки; укори разумного, – и он усвоит знание.

26 К ойто опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

Обирающий отца и выгоняющий мать – сын срамной и бесславный.

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

Прекратив слушать наставления, сын мой, ты от слов познания уклонишься.

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

Негодный свидетель глумится над правосудием, и уста нечестивого пожирают грех.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

Уготованы наказания глумливым и побои – спинам глупцов.