1 З атова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
Поэтому нет тебе извинения судящий другого, кто бы ты ни был. Осуждая других, ты тем самым осуждаешь и себя, потому что ты, судящий, сам делаешь то же.
2 А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
Мы знаем, что тех, кто так поступает, ждет Божий суд, и суд этот согласен с истиной.
3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
Так неужели же ты надеешься избежать Божьего суда, осуждая других за то, что делаешь сам?
4 И ли презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
Или ты пренебрегаешь великой добротой Божьей, Его снисходительностью и долготерпением, не понимая, что Божья доброта ведет тебя к покаянию?
5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
Своим упрямством и нераскаявшимся сердцем ты сам накапливаешь гнев, который обрушится на тебя в день Божьего гнева, когда свершится Его праведный суд.
6 К ойто ще въздаде на всеки според делата му:
Бог воздаст каждому по его делам.
7 в ечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
Тем, кто постоянно творя добро, ищет славы, чести и бессмертия, Он даст вечную жизнь.
8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
Но кто ищет своего, кто отвергает истину и следует злу, того ждут гнев и ярость.
9 с кръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
Каждого, делающего зло, ожидают горе и беда, во-первых, иудея, потом и язычника.
10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
А каждого, делающего добро, ждут слава, честь и мир, во-первых иудея, а потом и язычника,
11 П онеже Бог не гледа на лице.
потому что Бог не отдает предпочтения никому.
12 З ащото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.
Кто грешит, не имея Закона, тот вне Закона и погибнет, а кто грешит, зная Закон, тот по Закону и будет судим.
13 З ащото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
Бог признает праведными не тех, кто слушает Закон, а тех, кто его исполняет.
14 ( понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
(Ведь у язычников нет Закона, но когда они интуитивно делают то, чего требует Закон, они этим показывают, что и без Закона знают, что нужно делать, а что нет.
15 п о това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
Они показывают тем самым, что требования Закона записаны у них в сердце, и об этом свидетельствуют их совесть и мысли, то оправдывающие их, то обвиняющие.)
16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
Это сделается явным в тот день, когда Бог, через Иисуса Христа, будет судить тайные дела и мысли людей в согласии с Радостной Вестью, которую я возвещаю. Иудеи и Закон
17 Н о ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
Вот, ты называешь себя иудеем, полагаешься на Закон и хвалишься тем, что близок к Богу;
18 з наеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:
ты знаешь Его волю и можешь определить согласно Закону, что хорошо и что нет.
19 а ко при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
Ты считаешь, что ты поводырь слепым и свет для тех, кто заблудился во тьме,
20 н аставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,
что ты наставник глупцов и учитель невежд, потому что обладаешь Законом – воплощением знания и истины.
21 т огава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
Тогда почему же ты, уча других, не научишь в первую очередь самого себя? Ты проповедуешь против воровства, а сам крадешь;
22 Т и,който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
ты порицаешь супружескую неверность, а сам изменяешь супруге; ты ненавидишь идолов, а сам обкрадываешь языческие храмы;
23 Т и, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
ты гордишься Законом, а бесчестишь Бога, нарушая Закон.
24 П итам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
Написано: «Из-за вас бесчестится Имя Божье среди язычников».
25 П онеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
В обрезании есть польза тогда, когда ты соблюдаешь Закон, но если ты Закон нарушаешь, то в твоем обрезании нет смысла.
26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
Ведь если язычники соблюдают Закон, то разве они не будут считаться обрезанными?
27 и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
И тот, кто лишен телесного обрезания, но исполняет Закон, осудит тебя, обрезанного и имеющего писаный Закон, но не исполняющего его.
28 З ащото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;
Ведь иудей не тот, кто выглядит иудеем, и настоящее обрезание – не то, которое на теле.
29 н о юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.
Нет, настоящим иудеем является человек, который внутренне таков, и обрезание – это обрезание сердца по духу, а не по букве Закона. Такому человеку похвала не от людей, а от Бога.