1 З атова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

Therefore thou art inexcusable, O man, whosoever thou art that judgest: for wherein thou judgest another, thou condemnest thyself; for thou that judgest doest the same things.

2 А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

But we are sure that the judgment of God is according to truth against them which commit such things.

3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

And thinkest thou this, O man, that judgest them which do such things, and doest the same, that thou shalt escape the judgment of God?

4 И ли презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

Or despisest thou the riches of his goodness and forbearance and longsuffering; not knowing that the goodness of God leadeth thee to repentance?

5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

But after thy hardness and impenitent heart treasurest up unto thyself wrath against the day of wrath and revelation of the righteous judgment of God;

6 К ойто ще въздаде на всеки според делата му:

Who will render to every man according to his deeds:

7 в ечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

To them who by patient continuance in well doing seek for glory and honour and immortality, eternal life:

8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

But unto them that are contentious, and do not obey the truth, but obey unrighteousness, indignation and wrath,

9 с кръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,

Tribulation and anguish, upon every soul of man that doeth evil, of the Jew first, and also of the Gentile;

10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.

But glory, honour, and peace, to every man that worketh good, to the Jew first, and also to the Gentile:

11 П онеже Бог не гледа на лице.

For there is no respect of persons with God.

12 З ащото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.

For as many as have sinned without law shall also perish without law: and as many as have sinned in the law shall be judged by the law;

13 З ащото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

(For not the hearers of the law are just before God, but the doers of the law shall be justified.

14 ( понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

For when the Gentiles, which have not the law, do by nature the things contained in the law, these, having not the law, are a law unto themselves:

15 п о това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

Which shew the work of the law written in their hearts, their conscience also bearing witness, and their thoughts the mean while accusing or else excusing one another;)

16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

In the day when God shall judge the secrets of men by Jesus Christ according to my gospel.

17 Н о ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

Behold, thou art called a Jew, and restest in the law, and makest thy boast of God,

18 з наеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:

And knowest his will, and approvest the things that are more excellent, being instructed out of the law;

19 а ко при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

And art confident that thou thyself art a guide of the blind, a light of them which are in darkness,

20 н аставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,

An instructor of the foolish, a teacher of babes, which hast the form of knowledge and of the truth in the law.

21 т огава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Thou therefore which teachest another, teachest thou not thyself? thou that preachest a man should not steal, dost thou steal?

22 Т и,който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

Thou that sayest a man should not commit adultery, dost thou commit adultery? thou that abhorrest idols, dost thou commit sacrilege?

23 Т и, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

Thou that makest thy boast of the law, through breaking the law dishonourest thou God?

24 П итам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

For the name of God is blasphemed among the Gentiles through you, as it is written.

25 П онеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

For circumcision verily profiteth, if thou keep the law: but if thou be a breaker of the law, thy circumcision is made uncircumcision.

26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

Therefore if the uncircumcision keep the righteousness of the law, shall not his uncircumcision be counted for circumcision?

27 и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

And shall not uncircumcision which is by nature, if it fulfil the law, judge thee, who by the letter and circumcision dost transgress the law?

28 З ащото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

For he is not a Jew, which is one outwardly; neither is that circumcision, which is outward in the flesh:

29 н о юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.

But he is a Jew, which is one inwardly; and circumcision is that of the heart, in the spirit, and not in the letter; whose praise is not of men, but of God.