1 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;

At that time Herod the tetrarch heard of the fame of Jesus,

2 и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

And said unto his servants, This is John the Baptist; he is risen from the dead; and therefore mighty works do shew forth themselves in him.

3 З ащото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;

For Herod had laid hold on John, and bound him, and put him in prison for Herodias' sake, his brother Philip's wife.

4 п онеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

For John said unto him, It is not lawful for thee to have her.

5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

And when he would have put him to death, he feared the multitude, because they counted him as a prophet.

6 А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.

But when Herod's birthday was kept, the daughter of Herodias danced before them, and pleased Herod.

7 З атова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

Whereupon he promised with an oath to give her whatsoever she would ask.

8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.

And she, being before instructed of her mother, said, Give me here John Baptist's head in a charger.

9 Ц арят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

And the king was sorry: nevertheless for the oath's sake, and them which sat with him at meat, he commanded it to be given her.

10 И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.

And he sent, and beheaded John in the prison.

11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

And his head was brought in a charger, and given to the damsel: and she brought it to her mother.

12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

And his disciples came, and took up the body, and buried it, and went and told Jesus.

13 А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

When Jesus heard of it, he departed thence by ship into a desert place apart: and when the people had heard thereof, they followed him on foot out of the cities.

14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

And Jesus went forth, and saw a great multitude, and was moved with compassion toward them, and he healed their sick.

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.

And when it was evening, his disciples came to him, saying, This is a desert place, and the time is now past; send the multitude away, that they may go into the villages, and buy themselves victuals.

16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

But Jesus said unto them, They need not depart; give ye them to eat.

17 А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

And they say unto him, We have here but five loaves, and two fishes.

18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

He said, Bring them hither to me.

19 Т огава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

And he commanded the multitude to sit down on the grass, and took the five loaves, and the two fishes, and looking up to heaven, he blessed, and brake, and gave the loaves to his disciples, and the disciples to the multitude.

20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

And they did all eat, and were filled: and they took up of the fragments that remained twelve baskets full.

21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

And they that had eaten were about five thousand men, beside women and children.

22 И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

And straightway Jesus constrained his disciples to get into a ship, and to go before him unto the other side, while he sent the multitudes away.

23 И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

And when he had sent the multitudes away, he went up into a mountain apart to pray: and when the evening was come, he was there alone.

24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

But the ship was now in the midst of the sea, tossed with waves: for the wind was contrary.

25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

And in the fourth watch of the night Jesus went unto them, walking on the sea.

26 А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

And when the disciples saw him walking on the sea, they were troubled, saying, It is a spirit; and they cried out for fear.

27 И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

But straightway Jesus spake unto them, saying, Be of good cheer; it is I; be not afraid.

28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

And Peter answered him and said, Lord, if it be thou, bid me come unto thee on the water.

29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

And he said, Come. And when Peter was come down out of the ship, he walked on the water, to go to Jesus.

30 Н о като виждаше вятърът, уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

But when he saw the wind boisterous, he was afraid; and beginning to sink, he cried, saying, Lord, save me.

31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

And immediately Jesus stretched forth his hand, and caught him, and said unto him, O thou of little faith, wherefore didst thou doubt?

32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

And when they were come into the ship, the wind ceased.

33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

Then they that were in the ship came and worshipped him, saying, Of a truth thou art the Son of God.

34 И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.

And when they were gone over, they came into the land of Gennesaret.

35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

And when the men of that place had knowledge of him, they sent out into all that country round about, and brought unto him all that were diseased;

36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

And besought him that they might only touch the hem of his garment: and as many as touched were made perfectly whole.