1 Е дин човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.

Now a certain man was sick, named Lazarus, of Bethany, the town of Mary and her sister Martha.

2 ( А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

(It was that Mary which anointed the Lord with ointment, and wiped his feet with her hair, whose brother Lazarus was sick.)

3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

Therefore his sisters sent unto him, saying, Lord, behold, he whom thou lovest is sick.

4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

When Jesus heard that, he said, This sickness is not unto death, but for the glory of God, that the Son of God might be glorified thereby.

5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

Now Jesus loved Martha, and her sister, and Lazarus.

6 Т огава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

When he had heard therefore that he was sick, he abode two days still in the same place where he was.

7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.

Then after that saith he to his disciples, Let us go into Judaea again.

8 К азват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

His disciples say unto him, Master, the Jews of late sought to stone thee; and goest thou thither again?

9 И сус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.

Jesus answered, Are there not twelve hours in the day? If any man walk in the day, he stumbleth not, because he seeth the light of this world.

10 Н о ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

But if a man walk in the night, he stumbleth, because there is no light in him.

11 Т ова изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

These things said he: and after that he saith unto them, Our friend Lazarus sleepeth; but I go, that I may awake him out of sleep.

12 З атова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Then said his disciples, Lord, if he sleep, he shall do well.

13 Н о Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

Howbeit Jesus spake of his death: but they thought that he had spoken of taking of rest in sleep.

14 Т огава Исус им рече ясно: Лазар умря.

Then said Jesus unto them plainly, Lazarus is dead.

15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

And I am glad for your sakes that I was not there, to the intent ye may believe; nevertheless let us go unto him.

16 Т огава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

Then said Thomas, which is called Didymus, unto his fellowdisciples, Let us also go, that we may die with him.

17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.

Then when Jesus came, he found that he had lain in the grave four days already.

18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

Now Bethany was nigh unto Jerusalem, about fifteen furlongs off:

19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.

And many of the Jews came to Martha and Mary, to comfort them concerning their brother.

20 М арта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

Then Martha, as soon as she heard that Jesus was coming, went and met him: but Mary sat still in the house.

21 Т огава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

Then said Martha unto Jesus, Lord, if thou hadst been here, my brother had not died.

22 Н о и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.

But I know, that even now, whatsoever thou wilt ask of God, God will give it thee.

23 К азва - Исус: Брат ти ще възкръсне.

Jesus saith unto her, Thy brother shall rise again.

24 К азва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.

Martha saith unto him, I know that he shall rise again in the resurrection at the last day.

25 И сус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

Jesus said unto her, I am the resurrection, and the life: he that believeth in me, though he were dead, yet shall he live:

26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

And whosoever liveth and believeth in me shall never die. Believest thou this?

27 К азва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

She saith unto him, Yea, Lord: I believe that thou art the Christ, the Son of God, which should come into the world.

28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

And when she had so said, she went her way, and called Mary her sister secretly, saying, The Master is come, and calleth for thee.

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

As soon as she heard that, she arose quickly, and came unto him.

30 И сус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

Now Jesus was not yet come into the town, but was in that place where Martha met him.

31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

The Jews then which were with her in the house, and comforted her, when they saw Mary, that she rose up hastily and went out, followed her, saying, She goeth unto the grave to weep there.

32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

Then when Mary was come where Jesus was, and saw him, she fell down at his feet, saying unto him, Lord, if thou hadst been here, my brother had not died.

33 И сус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

When Jesus therefore saw her weeping, and the Jews also weeping which came with her, he groaned in the spirit, and was troubled.

34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

And said, Where have ye laid him? They said unto him, Lord, come and see.

35 И сус се просълзи.

Jesus wept.

36 З атова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

Then said the Jews, Behold how he loved him!

37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

And some of them said, Could not this man, which opened the eyes of the blind, have caused that even this man should not have died?

38 И сус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

Jesus therefore again groaning in himself cometh to the grave. It was a cave, and a stone lay upon it.

39 К азва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

Jesus said, Take ye away the stone. Martha, the sister of him that was dead, saith unto him, Lord, by this time he stinketh: for he hath been dead four days.

40 К азва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?

Jesus saith unto her, Said I not unto thee, that, if thou wouldest believe, thou shouldest see the glory of God?

41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

Then they took away the stone from the place where the dead was laid. And Jesus lifted up his eyes, and said, Father, I thank thee that thou hast heard me.

42 А з знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

And I knew that thou hearest me always: but because of the people which stand by I said it, that they may believe that thou hast sent me.

43 К ато каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

And when he thus had spoken, he cried with a loud voice, Lazarus, come forth.

44 У мрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

And he that was dead came forth, bound hand and foot with graveclothes: and his face was bound about with a napkin. Jesus saith unto them, Loose him, and let him go.

45 Т огава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.

Then many of the Jews which came to Mary, and had seen the things which Jesus did, believed on him.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

But some of them went their ways to the Pharisees, and told them what things Jesus had done.

47 З атова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

Then gathered the chief priests and the Pharisees a council, and said, What do we? for this man doeth many miracles.

48 А ко Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

If we let him thus alone, all men will believe on him: and the Romans shall come and take away both our place and nation.

49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

And one of them, named Caiaphas, being the high priest that same year, said unto them, Ye know nothing at all,

50 н ито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

Nor consider that it is expedient for us, that one man should die for the people, and that the whole nation perish not.

51 Т ова не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

And this spake he not of himself: but being high priest that year, he prophesied that Jesus should die for that nation;

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

And not for that nation only, but that also he should gather together in one the children of God that were scattered abroad.

53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

Then from that day forth they took counsel together for to put him to death.

54 З атова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

Jesus therefore walked no more openly among the Jews; but went thence unto a country near to the wilderness, into a city called Ephraim, and there continued with his disciples.

55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

And the Jews' passover was nigh at hand: and many went out of the country up to Jerusalem before the passover, to purify themselves.

56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

Then sought they for Jesus, and spake among themselves, as they stood in the temple, What think ye, that he will not come to the feast?

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят. ГЛАВА 12

Now both the chief priests and the Pharisees had given a commandment, that, if any man knew where he were, he should shew it, that they might take him.