1 ( По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.

Praise ye the Lord. O give thanks unto the Lord; for he is good: for his mercy endureth for ever.

2 К ой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

Who can utter the mighty acts of the Lord ? who can shew forth all his praise?

3 Б лажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.

Blessed are they that keep judgment, and he that doeth righteousness at all times.

4 П омни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;

Remember me, O Lord, with the favour that thou bearest unto thy people: O visit me with thy salvation;

5 З а да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

That I may see the good of thy chosen, that I may rejoice in the gladness of thy nation, that I may glory with thine inheritance.

6 С ъгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

We have sinned with our fathers, we have committed iniquity, we have done wickedly.

7 Б ащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

Our fathers understood not thy wonders in Egypt; they remembered not the multitude of thy mercies; but provoked him at the sea, even at the Red sea.

8 П ри все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

Nevertheless he saved them for his name's sake, that he might make his mighty power to be known.

9 С мъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

He rebuked the Red sea also, and it was dried up: so he led them through the depths, as through the wilderness.

10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

And he saved them from the hand of him that hated them, and redeemed them from the hand of the enemy.

11 В одите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

And the waters covered their enemies: there was not one of them left.

12 Т огава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

Then believed they his words; they sang his praise.

13 Н о скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,

They soon forgat his works; they waited not for his counsel:

14 Н о се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

But lusted exceedingly in the wilderness, and tempted God in the desert.

15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

And he gave them their request; but sent leanness into their soul.

16 С ъщо и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.

They envied Moses also in the camp, and Aaron the saint of the Lord.

17 З емята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

The earth opened and swallowed up Dathan and covered the company of Abiram.

18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.

And a fire was kindled in their company; the flame burned up the wicked.

19 Т е направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

They made a calf in Horeb, and worshipped the molten image.

20 Т ака размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

Thus they changed their glory into the similitude of an ox that eateth grass.

21 З абравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

They forgat God their saviour, which had done great things in Egypt;

22 Ч удесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

Wondrous works in the land of Ham, and terrible things by the Red sea.

23 З атова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

Therefore he said that he would destroy them, had not Moses his chosen stood before him in the breach, to turn away his wrath, lest he should destroy them.

24 Д ори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

Yea, they despised the pleasant land, they believed not his word:

25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

But murmured in their tents, and hearkened not unto the voice of the Lord.

26 З атова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,

Therefore he lifted up his hand against them, to overthrow them in the wilderness:

27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,

To overthrow their seed also among the nations, and to scatter them in the lands.

28 Т оже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.

They joined themselves also unto Baalpeor, and ate the sacrifices of the dead.

29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

Thus they provoked him to anger with their inventions: and the plague brake in upon them.

30 Н о стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

Then stood up Phinehas, and executed judgment: and so the plague was stayed.

31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.

And that was counted unto him for righteousness unto all generations for evermore.

32 С ъщо и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

They angered him also at the waters of strife, so that it went ill with Moses for their sakes:

33 З ащото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.

Because they provoked his spirit, so that he spake unadvisedly with his lips.

34 П ри това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

They did not destroy the nations, concerning whom the Lord commanded them:

35 Н о се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;

But were mingled among the heathen, and learned their works.

36 Т ъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

And they served their idols: which were a snare unto them.

37 Д а! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

Yea, they sacrificed their sons and their daughters unto devils,

38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

And shed innocent blood, even the blood of their sons and of their daughters, whom they sacrificed unto the idols of Canaan: and the land was polluted with blood.

39 Т ака те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

Thus were they defiled with their own works, and went a whoring with their own inventions.

40 З атова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

Therefore was the wrath of the Lord kindled against his people, insomuch that he abhorred his own inheritance.

41 П редаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

And he gave them into the hand of the heathen; and they that hated them ruled over them.

42 Н еприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

Their enemies also oppressed them, and they were brought into subjection under their hand.

43 М ного пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.

Many times did he deliver them; but they provoked him with their counsel, and were brought low for their iniquity.

44 В ъпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;

Nevertheless he regarded their affliction, when he heard their cry:

45 С помни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

And he remembered for them his covenant, and repented according to the multitude of his mercies.

46 Т оже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

He made them also to be pitied of all those that carried them captives.

47 И збави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

Save us, O Lord our God, and gather us from among the heathen, to give thanks unto thy holy name, and to triumph in thy praise.

48 Б лагословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

Blessed be the Lord God of Israel from everlasting to everlasting: and let all the people say, Amen. Praise ye the Lord.