1 ( По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

Many a time have they afflicted me from my youth, may Israel now say:

2 М ного пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

Many a time have they afflicted me from my youth: yet they have not prevailed against me.

3 О рачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

The plowers plowed upon my back: they made long their furrows.

4 Н о Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

The Lord is righteous: he hath cut asunder the cords of the wicked.

5 Щ е се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

Let them all be confounded and turned back that hate Zion.

6 Щ е станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

Let them be as the grass upon the housetops, which withereth afore it groweth up:

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

Wherewith the mower filleth not his hand; nor he that bindeth sheaves his bosom.

8 Н ито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!

Neither do they which go by say, The blessing of the Lord be upon you: we bless you in the name of the Lord.