1 Г де е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

Whither is thy beloved gone, O thou fairest among women? whither is thy beloved turned aside? that we may seek him with thee.

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

My beloved is gone down into his garden, to the beds of spices, to feed in the gardens, and to gather lilies.

3 А з съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

I am my beloved's, and my beloved is mine: he feedeth among the lilies.

4 Х убава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

Thou art beautiful, O my love, as Tirzah, comely as Jerusalem, terrible as an army with banners.

5 О твърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

Turn away thine eyes from me, for they have overcome me: thy hair is as a flock of goats that appear from Gilead.

6 З ъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

Thy teeth are as a flock of sheep which go up from the washing, whereof every one beareth twins, and there is not one barren among them.

7 Ч елото ти под булото е Като част от нар.

As a piece of a pomegranate are thy temples within thy locks.

8 И ма шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

There are threescore queens, and fourscore concubines, and virgins without number.

9 Н о една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

My dove, my undefiled is but one; she is the only one of her mother, she is the choice one of her that bare her. The daughters saw her, and blessed her; yea, the queens and the concubines, and they praised her.

10 К оя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

Who is she that looketh forth as the morning, fair as the moon, clear as the sun, and terrible as an army with banners?

11 С лязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

I went down into the garden of nuts to see the fruits of the valley, and to see whether the vine flourished and the pomegranates budded.

12 Б ез да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

Or ever I was aware, my soul made me like the chariots of Amminadib.

13 В ърни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

Return, return, O Shulamite; return, return, that we may look upon thee. What will ye see in the Shulamite? As it were the company of two armies.