1 К ойто се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

Through desire a man, having separated himself, seeketh and intermeddleth with all wisdom.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

A fool hath no delight in understanding, but that his heart may discover itself.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

When the wicked cometh, then cometh also contempt, and with ignominy reproach.

4 Д умите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

The words of a man's mouth are as deep waters, and the wellspring of wisdom as a flowing brook.

5 Н е е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

It is not good to accept the person of the wicked, to overthrow the righteous in judgment.

6 У стните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

A fool's lips enter into contention, and his mouth calleth for strokes.

7 У стата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

A fool's mouth is his destruction, and his lips are the snare of his soul.

8 Д умите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

The words of a talebearer are as wounds, and they go down into the innermost parts of the belly.

9 Н емарливият в работата си Е брат на разсипника.

He also that is slothful in his work is brother to him that is a great waster.

10 И мето Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.

The name of the Lord is a strong tower: the righteous runneth into it, and is safe.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

The rich man's wealth is his strong city, and as an high wall in his own conceit.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

Before destruction the heart of man is haughty, and before honour is humility.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

He that answereth a matter before he heareth it, it is folly and shame unto him.

14 Д ухът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?

The spirit of a man will sustain his infirmity; but a wounded spirit who can bear?

15 С ърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.

The heart of the prudent getteth knowledge; and the ear of the wise seeketh knowledge.

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

A man's gift maketh room for him, and bringeth him before great men.

17 К ойто пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

He that is first in his own cause seemeth just; but his neighbour cometh and searcheth him.

18 Ж ребието прекратява разприте, И решава между силите.

The lot causeth contentions to cease, and parteth between the mighty.

19 Б рат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

A brother offended is harder to be won than a strong city: and their contentions are like the bars of a castle.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

A man's belly shall be satisfied with the fruit of his mouth; and with the increase of his lips shall he be filled.

21 С мърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Death and life are in the power of the tongue: and they that love it shall eat the fruit thereof.

22 К ойто е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

Whoso findeth a wife findeth a good thing, and obtaineth favour of the Lord.

23 С иромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

The poor useth intreaties; but the rich answereth roughly.

24 Ч овек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

A man that hath friends must shew himself friendly: and there is a friend that sticketh closer than a brother.