1 К ойто се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

El egoísta sólo piensa en sí mismo, y se entromete en cualquier asunto.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

Al necio, la inteligencia no le causa placer; tan sólo le interesa exhibir lo que piensa.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

Llega el impío, llega el desprecio; con la deshonra viene la afrenta.

4 Д умите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

Los dichos del hombre son aguas profundas, pero la sabiduría es una fuente inagotable.

5 Н е е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

No está bien favorecer al impío y no hacerle justicia al hombre honrado.

6 У стните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

Las palabras del necio provocan contiendas; sus labios convocan a los golpes.

7 У стата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

El necio provoca su propio mal; con sus propios labios se tiende una trampa.

8 Д умите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

Los chismes empalagan, pero calan hasta lo más profundo.

9 Н емарливият в работата си Е брат на разсипника.

El que es negligente en su trabajo es también íntimo amigo de gente nociva.

10 И мето Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.

El nombre del Señor es una fortaleza a la que el justo acude en busca de ayuda.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

El rico piensa que sus riquezas son una fortaleza de altas murallas.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

El orgullo humano es presagio del fracaso; la humildad es preludio de la gloria.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

¡Cuán presuntuoso y ridículo se muestra el que responde antes de oír!

14 Д ухът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?

El espíritu humano sostiene al enfermo, pero al espíritu angustiado, ¿quién lo sostiene?

15 С ърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.

La mente inteligente adquiere sabiduría, y los oídos sabios van en pos de la ciencia.

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

Los obsequios te allanan el camino y te llevan ante grandes potentados.

17 К ойто пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

El primero en defenderse alega inocencia, hasta que llega su adversario y lo desmiente.

18 Ж ребието прекратява разприте, И решава между силите.

Las suertes ponen fin a las querellas, y dictan sentencia entre los litigantes.

19 Б рат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

El hermano ofendido es más impenetrable que una ciudad amurallada; persisten más los pleitos entre hermanos que los cerrojos de una fortaleza.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

Hay quienes, con lo que dicen, logran satisfacer su hambre.

21 С мърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

El que ama la lengua comerá de sus frutos; ella tiene poder sobre la vida y la muerte.

22 К ойто е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

¿Hallaste esposa? ¡Has hallado el bien! ¡Has alcanzado el favor del Señor!

23 С иромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

El pobre habla con ruegos; el rico responde con rudeza.

24 Ч овек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

Hay amigos que no son amigos, y hay amigos que son más que hermanos.