1 ( По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

Decidí prestar atención a mis caminos para no incurrir en pecado con mi lengua; decidí refrenar mis palabras mientras tuviera un malvado cerca de mí.

2 С танах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

Y guardé un profundo silencio; ni siquiera hablaba de lo bueno. Y mi dolor se agravó.

3 С горещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

En mi interior, mi corazón se enardeció; al pensar en esto, estalló mi enojo y no pude menos que decir:

4 Н аучи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

«Señor, hazme saber qué fin tendré, y cuánto tiempo me queda de vida. ¡Quiero saber cuán frágil soy!

5 Е то направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

Tú me has dado una vida muy corta; ante ti, mis años de vida no son nada. ¡Ay, un simple soplo somos los mortales!

6 Н аистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

¡Ay, todos pasamos como una sombra! ¡Ay, de nada nos sirve tratar de enriquecernos, pues nadie sabe para quién trabaja!

7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

»Señor, ¿qué puedo esperar, si en ti he puesto mi esperanza?

8 И збави ме от всичките ми беззакония.

¡Líbrame de todos mis pecados! ¡No permitas que los necios se burlen de mí!»

9 О немях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

Y volví a guardar silencio. No abrí la boca, porque tú eres quien actúa.

10 О тдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

¡Deja ya de hostilizarme, pues tus golpes están acabando conmigo!

11 К огато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).

Tú nos corriges al castigar nuestros pecados, pero destruyes, como polilla, lo que más amamos. ¡Ay, sólo un soplo somos los mortales!

12 П ослушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

Señor, ¡escucha mi oración! ¡Atiende a mi clamor! ¡No guardes silencio ante mis lágrimas! Ciertamente, para ti soy un extraño; soy un advenedizo, como mis antepasados,

13 О стави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

pero déjame recobrar las fuerzas antes de que parta y deje de existir.