1 ( По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

Eu disse: Vigiarei a minha conduta e não pecarei em palavras; porei mordaça em minha boca enquanto os ímpios estiverem na minha presença.

2 С танах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

Enquanto me calei resignado, e me contive inutilmente, minha angústia aumentou.

3 С горещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

Meu coração ardia-me no peito e, enquanto eu meditava, o fogo aumentava; então comecei a dizer:

4 Н аучи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

Mostra-me, Senhor, o fim da minha vida e o número dos meus dias, para que eu saiba quão frágil sou.

5 Е то направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

Deste aos meus dias o comprimento de um palmo; a duração da minha vida é nada diante de ti. De fato, o homem não passa de um sopro. Pausa

6 Н аистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

Sim, cada um vai e volta como a sombra. Em vão se agita, amontoando riqueza sem saber quem ficará com ela.

7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

Mas agora, Senhor, que hei de esperar? Minha esperança está em ti.

8 И збави ме от всичките ми беззакония.

Livra-me de todas as minhas transgressões; não faças de mim um objeto de zombaria dos tolos.

9 О немях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

Estou calado! Não posso abrir a boca, pois tu mesmo fizeste isso.

10 О тдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

Afasta de mim o teu açoite; fui vencido pelo golpe da tua mão.

11 К огато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).

Tu repreendes e disciplinas o homem por causa do seu pecado; como traça destróis o que ele mais valoriza; de fato, o homem não passa de um sopro. Pausa

12 П ослушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

Ouve a minha oração, Senhor; escuta o meu grito de socorro; não sejas indiferente ao meu lamento. Pois sou para ti um estrangeiro, como foram todos os meus antepassados.

13 О стави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

Desvia de mim os teus olhos, para que eu volte a ter alegria, antes que eu me vá e deixe de existir.