1 Д умите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим: -

As palavras do mestre, filho de Davi, rei em Jerusalém:

2 С уета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

“Que grande inutilidade!”, diz o mestre. “Que grande inutilidade! Nada faz sentido!”

3 К аква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?

O que o homem ganha com todo o seu trabalho em que tanto se esforça debaixo do sol?

4 Е дно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

Gerações vêm e gerações vão, mas a terra permanece para sempre.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.

O sol se levanta e o sol se põe, e depressa volta ao lugar de onde se levanta.

6 В ятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

O vento sopra para o sul e vira para o norte; dá voltas e voltas, seguindo sempre o seu curso.

7 В сичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.

Todos os rios vão para o mar, contudo, o mar nunca se enche; ainda que sempre corram para lá, para lá voltam a correr.

8 В сичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.

Todas as coisas trazem canseira. O homem não é capaz de descrevê-las; os olhos nunca se saciam de ver, nem os ouvidos de ouvir.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

O que foi tornará a ser, o que foi feito se fará novamente; não há nada novo debaixo do sol.

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

Haverá algo de que se possa dizer: “Veja! Isto é novo!”? Não! Já existiu há muito tempo, bem antes da nossa época.

11 Н е се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.

Ninguém se lembra dos que viveram na antigüidade, e aqueles que ainda virão tampouco serão lembrados pelos que vierem depois deles. A Sabedoria Não Tem Sentido

12 А з проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

Eu, o mestre, fui rei de Israel em Jerusalém.

13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.

Dediquei-me a investigar e a usar a sabedoria para explorar tudo o que é feito debaixo do céu. Que fardo pesado Deus pôs sobre os homens!

14 В идях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

Tenho visto tudo o que é feito debaixo do sol; tudo é inútil, é correr atrás do vento!

15 К ривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

O que é torto não pode ser endireitado; o que está faltando não pode ser contado.

16 А з се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

Fiquei pensando: Eu me tornei famoso e ultrapassei em sabedoria todos os que governaram Jerusalém antes de mim; de fato adquiri muita sabedoria e conhecimento.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

Por isso me esforcei para compreender a sabedoria, bem como a loucura e a insensatez, mas aprendi que isso também é correr atrás do vento.

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

Pois quanto maior a sabedoria, maior o sofrimento; e quanto maior o conhecimento, maior o desgosto.