1 ( По слав. 76). За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Clamo a Deus por socorro; clamo a Deus que me escute.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

Quando estou angustiado, busco o Senhor; de noite estendo as mãos sem cessar; a minha alma está inconsolável!

3 С помням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

Lembro-me de ti, ó Deus, e suspiro; começo a meditar, e o meu espírito desfalece. Pausa

4 У държаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Não me permites fechar os olhos; tão inquieto estou que não consigo falar.

5 Р азмислих за древните дни, За годините на старите времена.

Fico a pensar nos dias que se foram, nos anos há muito passados;

6 С помням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

de noite recordo minhas canções. O meu coração medita, e o meu espírito pergunta:

7 Г оспод до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

Irá o Senhor rejeitar-nos para sempre? Jamais tornará a mostrar-nos o seu favor?

8 П рестанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

Desapareceu para sempre o seu amor? Acabou-se a sua promessa?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

Esqueceu-se Deus de ser misericordioso? Em sua ira refreou sua compaixão?Pausa

10 Т огава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

Então pensei: A razão da minha dor é que a mão direita do Altíssimo não age mais.

11 Щ е спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

Recordarei os feitos do Senhor; recordarei os teus antigos milagres.

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

Meditarei em todas as tuas obras e considerarei todos os teus feitos.

13 Б оже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

Teus caminhos, ó Deus, são santos. Que deus é tão grande como o nosso Deus?

14 Т и си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Tu és o Deus que realiza milagres; mostras o teu poder entre os povos.

15 И зкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

Com o teu braço forte resgataste o teu povo, os descendentes de Jacó e de José. Pausa

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

As águas te viram, ó Deus, as águas te viram e se contorceram; até os abismos estremeceram.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

As nuvens despejaram chuvas, ressoou nos céus o trovão; as tuas flechas reluziam em todas as direções.

18 Г ласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

No redemoinho, estrondou o teu trovão, os teus relâmpagos iluminaram o mundo; a terra tremeu e sacudiu-se.

19 П рез морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

A tua vereda passou pelo mar, o teu caminho pelas águas poderosas, e ninguém viu as tuas pegadas.

20 В одил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Guiaste o teu povo como a um rebanho pela mão de Moisés e de Arão.