1 ( По слав. 76). За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

My voice is unto God, and I will cry; my voice is unto God, and he will give ear unto me.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

In the day of my trouble, I sought the Lord: my hand was stretched out in the night, and slacked not; my soul refused to be comforted.

3 С помням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

I remembered God, and I moaned; I complained, and my spirit was overwhelmed. Selah.

4 У държаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Thou holdest open mine eyelids; I am full of disquiet and cannot speak.

5 Р азмислих за древните дни, За годините на старите времена.

I consider the days of old, the years of ancient times.

6 С помням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

I remember my song in the night; I muse in mine own heart, and my spirit maketh diligent search.

7 Г оспод до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

Will the Lord cast off for ever? and will he be favourable no more?

8 П рестанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

Hath his loving-kindness ceased for ever? hath word come to an end from generation to generation?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

Hath God forgotten to be gracious? or hath he in anger shut up his tender mercies? Selah.

10 Т огава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

Then said I, This is my weakness:—the years of the right hand of the Most High

11 Щ е спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

Will I remember,—the works of Jah; for I will remember thy wonders of old,

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

And I will meditate upon all thy work, and muse upon thy doings.

13 Б оже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

O God, thy way is in the sanctuary: who is so great a god as God?

14 Т и си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Thou art the God that doest wonders; thou hast declared thy strength among the peoples.

15 И зкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

Thou hast with arm redeemed thy people, the sons of Jacob and Joseph. Selah.

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

The waters saw thee, O God, the waters saw thee; they trembled, yea, the depths were troubled:

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

The thick clouds poured out water; the skies sent out a sound, yea, thine arrows went abroad:

18 Г ласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

The voice of thy thunder was in the whirlwind, lightnings lit up the world; the earth was troubled and it quaked.

19 П рез морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

Thy way is in the sea, and thy paths are in the great waters; and thy footsteps are not known.

20 В одил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Thou leddest thy people like a flock by the hand of Moses and Aaron.