1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, гдето беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

Jesus therefore, six days before the passover, came to Bethany, where was the dead Lazarus, whom Jesus raised from among dead.

2 Т ам му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, който седяха с Него на трапезата.

There therefore they made him a supper, and Martha served, but Lazarus was one of those at table with him.

3 Т огава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

Mary therefore, having taken a pound of ointment of pure nard of great price, anointed the feet of Jesus, and wiped his feet with her hair, and the house was filled with the odour of the ointment.

4 Н о един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

One of his disciples therefore, Judas of Simon, Iscariote, who was about to deliver him up, says,

5 З ащо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите?

Why was this ointment not sold for three hundred denarii and given to the poor?

6 А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата Гръцки: Торбичката или, кутийката.> вземаше от това, което пускаха в нея.

But he said this, not that he cared for the poor, but because he was a thief and had the bag, and carried what was put into.

7 Т огава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

Jesus therefore said, Suffer her to have kept this for the day of my preparation for burial;

8 З ащото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

for ye have the poor always with you, but me ye have not always.

9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

A great crowd therefore of the Jews knew that he was there; and they came, not because of Jesus only, but also that they might see Lazarus whom he raised from among dead.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

But the chief priests took counsel that they might kill Lazarus also,

11 з ащото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.

because many of the Jews went away on his account and believed on Jesus.

12 Н а следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

On the morrow a great crowd who came to the feast, having heard that Jesus is coming into Jerusalem,

13 в зеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

took branches of palms and went out to meet him, and cried, Hosanna, blessed he that comes in the name of Lord, the King of Israel.

14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано:

And Jesus, having found a young ass, sat upon it; as it is written,

15 З ащото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

Fear not, daughter of Zion: behold, thy King cometh, sitting on an ass's colt.

16 У чениците Му изпърво не разбраха това: а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

his disciples knew not these things at the first; but when Jesus was glorified, then they remembered that these things were written of him, and that they had done these things to him.

17 Н ародът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.

The crowd therefore that was with him bore witness because he had called Lazarus out of the tomb, and raised him from among dead.

18 П о същата причина Го посрещна и народът, защото чуэяяя¼begin-paragraph />

Therefore also the crowd met him because they had heard that he had done this sign.

19 З атуй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

The Pharisees therefore said to one another, Ye see that ye profit nothing: behold, the world is gone after him.

20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

And there were certain Greeks among those who came up that they might worship in the feast;

21 Т е, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видиме Исуса.

these therefore came to Philip, who was of Bethsaida of Galilee, and they asked him saying, Sir, we desire to see Jesus.

22 Ф илип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

Philip comes and tells Andrew, Andrew comes and Philip, and they tell Jesus.

23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

But Jesus answered them saying, The hour is come that the Son of man should be glorified.

24 И стина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

Verily, verily, I say unto you, Except the grain of wheat falling into the ground die, it abides alone; but if it die, it bears much fruit.

25 К ойто обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

He that loves his life shall lose it, and he that hates his life in this world shall keep it to life eternal.

26 А ко служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

If any one serve me, let him follow me; and where I am, there also shall be my servant. if any one serve me, him shall the Father honour.

27 С ега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

Now is my soul troubled, and what shall I say? Father, save me from this hour. But on account of this have I come to this hour.

28 О тче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

Father, glorify thy name. There came therefore a voice out of heaven, I both have glorified and will glorify again.

29 Н а това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

The crowd therefore, which stood and heard, said that it had thundered. Others said, An angel has spoken to him.

30 И сус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

Jesus answered and said, Not on my account has this voice come, but on yours.

31 С ега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

Now is judgment of this world; now shall the prince of this world be cast out:

32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

and I, if I be lifted up out of the earth, will draw all to me.

33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

But this he said signifying by what death he was about to die.

34 Н ародът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

The crowd answered him, We have heard out of the law that the Christ abides for ever; and how sayest thou that the Son of man must be lifted up? Who is this, the Son of man?

35 Т огава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

Jesus therefore said to them, Yet a little while is the light amongst you. Walk while ye have the light, that darkness may not overtake you. And he who walks in the darkness does not know where he goes.

36 Д окле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез Гръцки: Синове на.> светлината. Това изговори Исус, и отиде та се скри от тях.

While ye have the light, believe in the light, that ye may become sons of light. Jesus said these things, and going away hid himself from them.

37 Н о ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

But though he had done so many signs before them, they believed not on him,

38 з а да се изпълни казаното от пророка Исаия, който рече: _?+Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила+?

that the word of the prophet Esaias which he said might be fulfilled, Lord, who has believed our report? and to whom has the arm of the Lord been revealed?

39 Т е за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл:?begin-paragraph />

On this account they could not believe, because Esaias said again,

40 + Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля+.

He has blinded their eyes and hardened their heart, that they may not see with their eyes, and understand with their heart and be converted, and I should heal them.

41 Т ова каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

These things said Esaias because he saw his glory and spoke of him.

42 Н о пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

Although indeed from among the rulers also many believed on him, but on account of the Pharisees did not confess, that they might not be put out of the synagogue:

43 з ащото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

for they loved glory from men rather than glory from God.

44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

But Jesus cried and said, He that believes on me, believes not on me, but on him that sent me;

45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

and he that beholds me, beholds him that sent me.

46 А з дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва Мене.

I am come into the world light, that every one that believes on me may not abide in darkness;

47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

and if any one hear my words and do not keep, I judge him not, for I am not come that I might judge the world, but that I might save the world.

48 К ойто Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

He that rejects me and does not receive my words, has him who judges him: the word which I have spoken, that shall judge him in the last day.

49 З ащото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

For I have not spoken from myself, but the Father who sent me has himself given me commandment what I should say and what I should speak;

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец. ГЛАВА 13

and I know that his commandment is life eternal. What therefore I speak, as the Father has said to me, so I speak.