1 З ащото сами вие знаете, братя, че нашия достъп при вас не беше напразно;

For ye know yourselves, brethren, our entering in which to you, that it has not been in vain;

2 н о както бяхме от по напред пострадали и бяхме опозо рени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието Благовевстие всред голяма борба.

but, having suffered before and been insulted, even as ye know, in Philippi, we were bold in our God to speak unto you the glad tidings of God with much earnest striving.

3 З ащото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина;

For our exhortation not of deceit, nor of uncleanness, nor in guile;

4 н о както сме били одобрени, от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не като да угождаваме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни

but even as we have been approved of God to have the glad tidings entrusted to us, so we speak; not as pleasing men, but God, who proves our hearts.

5 З ащото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

For we have not at any time been with flattering discourse, even as ye know, nor with a pretext for covetousness, God witness;

6 н ито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

nor seeking glory from men, neither from you nor from others, when we might have been a charge as Christ's apostles;

7 н о сме били нежни поради вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

but have been gentle in the midst of you, as a nurse would cherish her own children.

8 Т ака, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

Thus, yearning over you, we had found our delight in having imparted to you not only the glad tidings of God, but our own lives also, because ye had become beloved of us.

9 З атова Вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.

For ye remember, brethren, our labour and toil: working night and day, not to be chargeable to any one of you, we have preached to you the glad tidings of God.

10 В ие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

Ye witnesses, and God, how piously and righteously and blamelessly we have conducted ourselves with you that believe:

11 к ато знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чедата си,

as ye know how, as a father his own children, we used to exhort each one of you, and comfort and testify,

12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

that ye should walk worthy of God, who calls you to his own kingdom and glory.

13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

And for this cause we also give thanks to God unceasingly that, having received word of report of God by us, ye accepted, not men's word, but, even as it is truly, God's word, which also works in you who believe.

14 З ащото вие, братя, станахте подражатели на Божииите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите сънародници, както и от юдеите;

For ye, brethren, have become imitators of the assemblies of God which are in Judaea in Christ Jesus; for ye also have suffered the same things of your own countrymen as also they of the Jews,

15 к оито и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

who have both slain the Lord Jesus and the prophets, and have driven us out by persecution, and do not please God, and against all men,

16 к ато ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

forbidding us to speak to the nations that they may be saved, that they may fill up their sins always: but wrath has come upon them to the uttermost.

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за телесно присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

But we, brethren, having been bereaved of you and separated for a little moment in person, not in heart, have used more abundant diligence to see your face with much desire;

18 З ащото поискахте да дойдем при вас (поне аз Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

wherefore we have desired to come to you, even I Paul, both once and twice, and Satan has hindered us.

19 П онеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при неговото пришествие?

For what our hope, or joy, or crown of boasting? not ye also before our Lord Jesus at his coming?

20 З ащото вие сте нашата слава и радост.

for ye are our glory and joy.