1 С лед това Господ каза на Моисея: Издялай се две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи плочи, които ти строши.

And Jehovah said to Moses, Hew for thyself two tables of stone like the first; and I will write upon the tables the words that were upon the first tables, which thou hast broken.

2 Б ъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.

And be ready for the morning, and go up in the morning to mount Sinai, and stand there before me on the top of the mountain.

3 Н о никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина: и овците и говедата да не пасат пред тая планина.

And let no man go up with thee, neither shall any man be seen on all the mountain; neither shall sheep and oxen feed in front of that mountain.

4 И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

And he hewed two tables of stone like the first; and Moses rose up early in the morning and went up to mount Sinai, as Jehovah had commanded him, and took in his hand the two tables of stone.

5 И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.

And Jehovah came down in the cloud, and stood beside him there, and proclaimed the name of Jehovah.

6 Г оспод замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,

And Jehovah passed by before his face, and proclaimed, Jehovah, Jehovah God merciful and gracious, slow to anger, and abundant in goodness and truth,

7 К ойто пази милост за хиляди поколания, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

keeping mercy unto thousands, forgiving iniquity and transgression and sin, but by no means clearing; visiting the iniquity of the fathers upon the children, and upon the children's children, upon the third and upon the fourth.

8 Т огава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;

And Moses made haste, and bowed his head to the earth and worshipped,

9 и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.

and said, If indeed I have found grace in thine eyes, Lord, let the Lord, I pray thee, go in our midst; for it is a stiff-necked people; and pardon our iniquity and our sin, and take us for an inheritance!

10 И Господ ме каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.

And he said, Behold, I make a covenant: before all thy people I will do marvels that have not been done in all the earth, nor in any nation; and all the people in the midst of which thou shall see the work of Jehovah; for a terrible thing it shall be that I will do with thee.

11 П ази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

Observe what I command thee this day: behold, I will drive out before thee the Amorite, and the Canaanite, and the Hittite, and the Perizzite, and the Hivite, and the Jebusite.

12 н о внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето, да не би да стане примка между вас.

Take heed to thyself, that thou make no covenant with the inhabitants of the land to which thou shalt come, lest it be a snare in the midst of thee;

13 Н о жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;

but ye shall demolish their altars, shatter their statues, and hew down their Asherahs.

14 з ащото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.

For thou shalt worship no other God; for Jehovah—Jealous is his name—is a jealous God;

15 В нимавай да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят, да ядеш от жертвите им;

lest thou make a covenant with the inhabitants of the land, and then, when they go a whoring after their gods, and sacrifice unto their gods, thou be invited, and eat of their sacrifice,

16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та тия техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.

and thou take of their daughters unto thy sons, and their daughters go a whoring after their gods, and make thy sons go a whoring after their gods.

17 Д а не си направиш леяни богове.

—Thou shalt make thyself no molten gods.

18 П разника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.

—The feast of the unleavened bread shalt thou keep: seven days shalt thou eat unleavened bread, as I have commanded thee, at the appointed time of the month Abib; for in the month Abib thou camest out from Egypt.

19 В сичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.

—All that openeth the womb mine; and all the cattle that is born a male, the firstling of ox and sheep.

20 А първороденото на осела да откупиш с агне; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.

But the firstling of an ass thou shalt ransom with a lamb; and if thou ransom not, then shalt thou break its neck. All the first-born of thy sons thou shalt ransom; and none shall appear before me empty.

21 Ш ест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.

—Six days shalt thou work, but on the seventh day thou shalt rest; in ploughing time and in harvest thou shalt rest.

22 И да пазиш празника на седмиците, то ест, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.

—And thou shalt observe the feast of weeks, of the first-fruits of wheat-harvest, and the feast of ingathering at the turn of the year.

23 Т ри пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.

Thrice in the year shall all thy males appear before the Lord Jehovah, the God of Israel.

24 З ащото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.

For I will dispossess the nations before thee, and enlarge thy border, and no man shall desire thy land, when thou goest up to appear before the face of Jehovah thy God thrice in the year.

25 Д а не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане нещо от жертвата на пасхалния празник до утринта,

—Thou shalt not offer the blood of my sacrifice with leaven; neither shall the sacrifice of the feast of the passover be left over night until the morning.

26 Н ай-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.

—The first of the first-fruits of thy land shalt thou bring into the house of Jehovah thy God. Thou shalt not boil a kid in its mother's milk.

27 Т огава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.

And Jehovah said to Moses, Write thee these words; for after the tenor of these words have I made a covenant with thee and with Israel.

28 И Моисей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди.

—And he was there with Jehovah forty days and forty nights; he ate no bread, and drank no water.—And he wrote on the tables the words of the covenant, the ten words.

29 И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с Бог.

And it came to pass, when Moses came down from mount Sinai—and the two tables of testimony were in Moses' hand, when he came down from the mountain—that Moses knew not that the skin of his face shone through his talking with him.

30 Н о Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.

And Aaron and all the children of Israel saw Moses, and behold, the skin of his face shone; and they were afraid to come near him.

31 З а това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори на тях.

And Moses called to them; and they turned to him,—Aaron and all the principal men of the assembly; and Moses talked with them.

32 С лед това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.

And afterwards, all the children of Israel came near; and he gave them in commandment all that Jehovah had spoken with him on mount Sinai.

33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.

And Moses ended speaking with them; and he had put on his face a veil.

34 Н о когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните, онова, което му беше заповядано.

And when Moses went in before Jehovah to speak with him, he took the veil off, until he came out; and he came out, and spoke to the children of Israel what he was commanded.

35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с Господа.

And the children of Israel saw the face of Moses, that the skin of Moses' face shone; and Moses put the veil on his face again, until he went in to speak with him.