1 И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

And Paul, fixing his eyes on the council, said, Brethren, I have walked in all good conscience with God unto this day.

2 О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

But the high priest Ananias ordered those standing by him to smite his mouth.

3 Т огава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

Then Paul said to him, God will smite thee, whited wall. And thou, dost thou sit judging me according to the law, and breaking the law commandest me to be smitten?

4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

And those that stood by said, Dost thou rail against the high priest of God?

5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

And Paul said, I was not conscious, brethren, that he was high priest; for it is written, Thou shalt not speak evilly of the ruler of thy people.

6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

But Paul, knowing that the one part were of the Sadducees and the other of the Pharisees, cried out in the council, Brethren, I am a Pharisee, son of Pharisees: I am judged concerning the hope and resurrection of dead.

7 И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.

And when he had spoken this, there was a tumult of the Pharisees and the Sadducees, and the multitude was divided.

8 З ащото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

For Sadducees say there is no resurrection, nor angel, nor spirit; but Pharisees confess both of them.

9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?

And there was a great clamour, and the scribes of the Pharisees' part rising up contended, saying, We find nothing evil in this man; and if a spirit has spoken to him, or an angel …

10 И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

And a great tumult having arisen, the chiliarch, fearing lest Paul should have been torn in pieces by them, commanded the troop to come down and take him by force from the midst of them, and to bring into the fortress.

11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

But the following night the Lord stood by him, and said, Be of good courage; for as thou hast testified the things concerning me at Jerusalem, so thou must bear witness at Rome also.

12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.

And when it was day, the Jews, having banded together, put themselves under a curse, saying that they would neither eat nor drink till they should kill Paul.

13 Т ия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

And they were more than forty who had joined together in this oath;

14 Т е дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

and they went to the chief priests and elders, and said, We have cursed ourselves with a curse to taste nothing until we kill Paul.

15 С ега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

Now therefore do ye with the council make a representation to the chiliarch so that he may bring him down to you, as about to determine more precisely what concerns him, and we, before he draws near, are ready to kill him.

16 Н о Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

But Paul's sister's son, having heard of the lying in wait, came and entered into the fortress and reported to Paul.

17 Т огава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

And Paul, having called one of the centurions, said, Take this youth to the chiliarch, for he has something to report to him.

18 И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

He therefore, having taken him with, led him to the chiliarch, and says, The prisoner Paul called me to and asked me to lead this youth to thee, who has something to say to thee.

19 ( А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?

And the chiliarch having taken him by the hand, and having gone apart in private, inquired, What is it that thou hast to report to me?

20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

And he said, The Jews have agreed together to make a request to thee, that thou mayest bring Paul down to-morrow into the council, as about to inquire something more precise concerning him.

21 Н о ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.

Do not thou then be persuaded by them, for there lie in wait for him of them more than forty men, who have put themselves under a curse neither to eat nor drink till they kill him; and now they are ready waiting the promise from thee.

22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.

The chiliarch then dismissed the youth, commanding, Utter to no one that thou hast represented these things to me.

23 Т огава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

And having called to certain two of the centurions, he said, Prepare two hundred soldiers that they may go as far as Caesarea, and seventy horsemen, and two hundred light-armed footmen, for the third hour of the night.

24 П ригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

And to provide beasts, that they might set Paul on them and carry safe through to Felix the governor,

25 Т ой написа и писмо, което имаше следното съдържание:

having written a letter, couched in this form:

26 О т Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

Claudius Lysias to the most excellent governor Felix, greeting.

27 Т оя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

This man, having been taken by the Jews, and being about to be killed by them, I came up with the military and took out, having learned that he was a Roman.

28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

And desiring to know the charge on which they accused him, I brought him down to their council;

29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

whom I found to be accused of questions of their law, but to have no charge laid against him worthy of death or of bonds.

30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

But having received information of a plot about to be put in execution against the man, I have immediately sent him to thee, commanding also his accusers to say before thee the things that are against him.

31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

The soldiers therefore, according to what was ordered them, took Paul and brought him by night to Antipatris,

32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

and on the morrow, having left the horsemen to go with him, returned to the fortress.

33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

And these, having entered into Caesarea, and given up the letter to the governor, presented Paul also to him.

34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

And having read, and asked of what eparchy he was, and learned that of Cilicia,

35 Щ е те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.

he said, I will hear thee fully when thine accusers also are arrived. And he commanded him to be kept in Herod's praetorium.