1 ( По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

Why boastest thou thyself in evil, thou mighty man? The loving-kindness of God continually.

2 Е зикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

Thy tongue deviseth mischievous things, like a sharp razor, practising deceit.

3 О бичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

Thou hast loved evil rather than good, lying rather than to speak righteousness. Selah.

4 О бичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

Thou hast loved all devouring words, O deceitful tongue!

5 З атова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села).

God shall likewise destroy thee for ever; he shall take thee away, and pluck thee out of tent, and root thee out of the land of the living. Selah.

6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

The righteous also shall see, and fear, and shall laugh at him,

7 Е то човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

Behold the man that made not God his strength, but put confidence in the abundance of his riches, strengthened himself in his avarice.

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

But as for me, I am like a green olive-tree in the house of God: I will confide in the loving-kindness of God for ever and ever.

9 В инаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

I will praise thee for ever, because thou hast done; and I will wait on thy name, before thy godly ones, for it is good.