1 ( По слав. 37). Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

Jehovah, rebuke me not in thy wrath; neither chasten me in thy hot displeasure.

2 З ащото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

For thine arrows stick fast in me, and thy hand cometh down upon me.

3 Н яма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

There is no soundness in my flesh because of thine indignation; no peace in my bones, because of my sin.

4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

For mine iniquities are gone over my head: as a heavy burden they are too heavy for me.

5 С мърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

My wounds stink, they are corrupt, because of my foolishness.

6 П ревит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.

I am depressed; I am bowed down beyond measure; I go mourning all the day.

7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

For my loins are full of burning, and there is no soundness in my flesh.

8 И знемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.

I am faint and broken beyond measure; I roar by reason of the agitation of my heart.

9 Г осподи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

Lord, all my desire is before thee, and my sighing is not hid from thee.

10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

My heart throbbeth, my strength hath left me; and the light of mine eyes, it also is no more with me.

11 П риятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.

My lovers and mine associates stand aloof from my stroke; and my kinsmen stand afar off.

12 С ъщо и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

And they that seek after my life lay snares; and they that seek my hurt speak mischievous things, and meditate deceits all the day long.

13 Н о аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

But I, as a deaf, hear not; and am as a dumb man that openeth not his mouth.

14 Д а! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

Yea, I am as a man that heareth not, and in whose mouth are no reproofs.

15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

For in thee, Jehovah, do I hope: thou wilt answer, O Lord my God.

16 З ащото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

For I said, Let them not rejoice over me! When my foot slipped, they magnified against me.

17 З ащото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

For I am ready to halt, and my pain is continually before me.

18 П онеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

For I will declare mine iniquity, I am grieved for my sin.

19 Н о моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

But mine enemies are lively, they are strong; and they that hate me wrongfully are multiplied:

20 С ъщо и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

And they that render evil for good are adversaries unto me; because I pursue what is good.

21 Д а ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.

Forsake me not, Jehovah; O my God, be not far from me.

22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

Make haste to help me, O Lord, my salvation.