1 С ине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

My son, forget not my teaching, and let thy heart observe my commandments;

2 З ащото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

for length of days, and years of life, and peace shall they add to thee.

3 Б лагост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

Let not loving-kindness and truth forsake thee; bind them about thy neck, write them upon the tablet of thy heart:

4 Т ака ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

and thou shalt find favour and good understanding in the sight of God and man.

5 У повавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.

Confide in Jehovah with all thy heart, and lean not unto thine own intelligence;

6 В ъв всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

in all thy ways acknowledge him, and he will make plain thy paths.

7 Н е мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

Be not wise in thine own eyes; fear Jehovah, and depart from evil:

8 Т ова ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.

it shall be health for thy navel, and moisture for thy bones.

9 П очитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

Honour Jehovah with thy substance, and with the first-fruits of all thine increase;

10 Т ака ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

so shall thy barns be filled with plenty, and thy vats shall overflow with new wine.

11 С ине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

My son, despise not the instruction of Jehovah, neither be weary of his chastisement;

12 З ащото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

for whom Jehovah loveth he chasteneth, even as a father the son in whom he delighteth.

13 Б лажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

Blessed is the man that findeth wisdom, and the man that getteth understanding.

14 З ащото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато..

For the gain thereof is better than the gain of silver, and her revenue than fine gold.

15 Т я е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

She is more precious than rubies; and all the things thou canst desire are not equal unto her.

16 Д ългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

Length of days is in her right hand; in her left hand riches and honour.

17 П ътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

Her ways are ways of pleasantness, and all her paths are peace.

18 Т я е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

She is a tree of life to them that lay hold upon her; and happy is he that retaineth her.

19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

Jehovah by wisdom founded the earth; by understanding he established the heavens.

20 Ч рез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

By his knowledge the deeps were broken up, and the skies drop down the dew.

21 С ине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

My son, let them not depart from thine eyes; keep sound wisdom and discretion:

22 Т ака те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

so shall they be life unto thy soul, and grace unto thy neck.

23 Т огава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

Then shalt thou walk in thy way securely, and thy foot shall not stumble;

24 К огато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

when thou liest down, thou shalt not be afraid, but thou shalt lie down and thy sleep shall be sweet.

25 Н е ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

Be not afraid of sudden fear, neither of the destruction of the wicked, when it cometh;

26 З ащото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.

for Jehovah shall be thy confidence, and he will keep thy foot from being taken.

27 Н е въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.

Withhold not good from them to whom it is due, when it is in the power of thy hand to do it.

28 Н е казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.

Say not unto thy neighbour, Go, and come again, and to-morrow I will give, when thou hast it by thee.

29 Н е измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

Devise not evil against thy neighbour, seeing he dwelleth securely by thee.

30 Н е се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.

Strive not with a man without cause, if he have done thee no harm.

31 Н е завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

Envy not the man of violence, and choose none of his ways.

32 З ащото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

For the perverse is an abomination to Jehovah; but his secret is with the upright.

33 П роклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

The curse of Jehovah is in the house of the wicked; but he blesseth the habitation of the righteous.

34 Н аистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.

He indeed scorneth the scorners; but he giveth grace unto the lowly.

35 Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.

The wise shall inherit glory; but shame shall be the promotion of the foolish.