1 С ине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

¶ My son, forget not my law, but let thine heart keep my commandments:

2 З ащото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

For they shall add length of days and long life and peace unto thee.

3 Б лагост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

Let not mercy and truth forsake thee; bind them about thy neck; write them upon the tablet of thine heart:

4 Т ака ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

So shalt thou find grace and good favour in the sight of God and man.

5 У повавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.

Trust in the LORD with all thine heart and lean not unto thine own understanding.

6 В ъв всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

In all thy ways acknowledge him, and he shall direct thy paths.

7 Н е мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

¶ Be not wise in thine own eyes; fear the LORD and depart from evil.

8 Т ова ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.

It shall be medicine to thy navel and marrow to thy bones.

9 П очитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

Honour the LORD with thy substance and with the firstfruits of all thine increase:

10 Т ака ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

So shall thy barns be filled with plenty, and thy presses shall burst out with new wine.

11 С ине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

My son, do not despise the chastening of the LORD; neither be weary of his correction:

12 З ащото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

For the LORD chastens whom he loves and delights in, even as a father to his son.

13 Б лажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

¶ Blessed is the man that has found wisdom and who brings to light intelligence,

14 З ащото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато..

for the merchandise of it is better than the merchandise of silver and the fruits thereof more than fine gold.

15 Т я е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

She is more precious than precious stones, and all the things thou canst desire are not to be compared unto her.

16 Д ългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

Length of days is in her right hand and in her left hand riches and honour.

17 П ътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

Her ways are ways of pleasantness, and all her paths are peace.

18 Т я е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

She is a tree of life to those that lay hold upon her, and blessed is every one that retains her.

19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

The LORD by wisdom has founded the earth; by intelligence has he established the heavens.

20 Ч рез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

By his knowledge the depths are broken up, and the heavens drop down the dew.

21 С ине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

¶ My son, do not let them depart from thine eyes; keep sound wisdom and discretion,

22 Т ака те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

so shall they be life unto thy soul and grace to thy neck.

23 Т огава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

Then shalt thou walk in thy way safely, and thy foot shall not stumble.

24 К огато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

When thou liest down, thou shalt not be afraid: yea, thou shalt lie down, and thy sleep shall be sweet.

25 Н е ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

Thou shall not be afraid of sudden fear, neither of the desolation of the wicked when it comes.

26 З ащото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.

For the LORD shall be thy confidence and shall keep thy foot from being taken.

27 Н е въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.

¶ Do not withhold good from those to whom it is due, when it is in the power of thine hand to do it.

28 Н е казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.

Do not say unto thy neighbour, Go and come again and tomorrow I will give when thou hast it by thee.

29 Н е измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

Do not devise evil against thy neighbour, seeing he dwells securely by thee.

30 Н е се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.

Do not sue a man without cause, if he has done thee no harm.

31 Н е завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

Envy thou not the oppressor and choose none of his ways.

32 З ащото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

For the perverse is an abomination to the LORD; but his secret is with the righteous.

33 П роклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

The curse of the LORD is in the house of the wicked, but he shall bless the habitation of the just.

34 Н аистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.

Surely he scorns the scorners; but he gives grace unto the humble.

35 Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.

The wise shall inherit glory; but shame shall be the promotion of fools.