1 К ато изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

¶ When Jesus had spoken these things, he went forth with his disciples over the brook Cedron, where there was a garden, into which he entered, and his disciples.

2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

And Judas also, who betrayed him, knew the place: for Jesus gathered there often with his disciples.

3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

Judas then, taking a company of soldiers and ministers of the high priests and of the Pharisees, came there with lanterns and torches and weapons.

4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

Jesus therefore, knowing all the things that should come upon him, went forth, and said unto them, Whom seek ye?

5 О тговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

They answered him, Jesus of Nazareth. Jesus said unto them, I AM. And Judas also, who betrayed him, stood with them.

6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

And when he said unto them, I AM, they went backward and fell to the ground.

7 П ак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

Then he asked them again, Whom seek ye? And they said, Jesus of Nazareth.

8 И сус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите, оставете тия да си отидат;

Jesus answered, I have told you that I AM; if, therefore, ye seek me, let these go away,

9 ( за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

that the word might be fulfilled, which he spoke, Of those whom thou gavest me I have lost none.

10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

Then Simon Peter, having a sword, drew it and smote the high priest’s slave and cut off his right ear. The slave’s name was Malchus.

11 Т огава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?

Then Jesus said unto Peter, Put up thy sword into the sheath; the cup which my Father has given me, shall I not drink it?

12 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

Then the company of soldiers and the tribune and the ministers of the Jews took Jesus and bound him

13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

¶ and led him away to Annas first, for he was father-in-law to Caiaphas, who was the high priest of that year and he sent him bound unto Caiaphas, the high priest.

14 А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

Now Caiaphas was he who had given the counsel to the Jews that it was expedient that one man should die for the people.

15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

And Simon Peter followed Jesus, and so did another disciple; that disciple was known unto the high priest and went in with Jesus into the palace of the high priest.

16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

But Peter stood at the door without. Then that other disciple, who was known unto the high priest, went out and spoke unto her that kept the door and brought in Peter.

17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

Then the damsel that kept the door said unto Peter, Art not thou also one of this man’s disciples? He said, I am not.

18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

And the slaves and servants stood there, who had made a fire of coals, for it was cold, and they warmed themselves; and Peter stood with them and warmed himself.

19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

The high priest then asked Jesus of his disciples and of his doctrine.

20 И сус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

Jesus answered him, I spoke openly to the world; I always taught in the synagogue and in the temple, where all the Jews gather; and I have said nothing in secret.

21 З ащо питаш Мене? питай ония, които са ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

Why dost thou ask me? Ask those who heard me what I have said unto them; behold, they know what I said.

22 К огато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

And when he had thus spoken, one of the servants who stood by struck Jesus with the palm of his hand, saying, Answerest thou the high priest so?

23 И сус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

Jesus answered him, If I have spoken evil, bear witness of the evil, but if well, why dost thou smite me?

24 А нна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

Thus Annas sent him bound unto Caiaphas the high priest.

25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

And Simon Peter stood and warmed himself. They said therefore unto him, Art not thou also one of his disciples? He denied it and said, I am not.

26 Е дин от слугите на първос эяяя?

One of the slaves of the high priest, kinsman of the one whose ear Peter had cut off, said, Did I not see thee in the garden with him?

27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

Peter then denied again, and immediately the cock crew.

28 Т огава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

¶ Then led they Jesus from Caiaphas unto the hall of judgment, and it was early; and they themselves did not go into the judgment hall, lest they should be defiled, but that they might eat the passover.

29 З атова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

Pilate then went out unto them and said, What accusation bring ye against this man?

30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

They answered and said unto him, If he were not a malefactor, we would not have delivered him up unto thee.

31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

Then Pilate said unto them, Take him, and judge him according to your law. The Jews therefore said unto him, It is not lawful for us to put anyone to death;

32 ( за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

that the saying of Jesus might be fulfilled, which he spoke, signifying what death he should die.

33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и му каза: Ти юдейски Цар ли си?

Then Pilate entered into the judgment hall again and called Jesus and said unto him, Art thou the King of the Jews?

34 И сус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

Jesus answered him, Sayest thou this thing of thyself, or did others tell it unto thee of me?

35 П илат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

Pilate answered, Am I a Jew? Thine own nation and the chief priests have delivered thee unto me; what hast thou done?

36 И сус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

Jesus answered, My kingdom is not of this world; if my kingdom were of this world, then my servants would fight, that I should not be delivered to the Jews; now, therefore, my kingdom is not from here.

37 З атова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

Pilate therefore said unto him, Art thou a king then? Jesus answered, Thou sayest that I AM king. To this end I was born, and for this cause I came into the world, that I should bear witness unto the truth. Every one that is of the truth hears my voice.

38 П илат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

Pilate said unto him, What is truth? And when he had said this, he went out again unto the Jews, and said unto them, I find no fault at all in him.

39 А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

But ye have a custom, that I should release unto you one at the passover; will ye therefore that I release unto you the King of the Jews?

40 Т огава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.

Then they all cried again, saying, Not this man, but Barabbas. Now Barabbas was a robber.