1 Т огава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея.

¶ Then Benhadad, the king of Syria, gathered all his host together; and there were thirty-two kings with him and horses and chariots; and he went up and besieged Samaria and warred against it.

2 И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад:

And he sent messengers to Ahab, king of Israel, into the city and said unto him, Thus hath Benhadad said,

3 С реброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.

Thy silver and thy gold is mine; thy wives also and thy children, even the goodliest, are mine.

4 И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.

And the king of Israel answered and said, My lord, O king, according to thy word, I am thine and all that I have.

5 А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;

And the messengers came again and said, Thus hath Benhadad said, Although I have sent unto thee, saying, Thou shalt deliver me thy silver and thy gold and thy wives and thy children,

6 о баче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.

yet I will send my slaves unto thee tomorrow about this time, and they shall search thy house and the houses of thy slaves; and it shall be that whatever is precious in thine eyes, they shall put it in their hand and take it away.

7 Т огава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси повод за зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.

Then the king of Israel called all the elders of the land and said, Understand, I pray you, and see how this man seeks only evil, for he sent unto me for my wives and for my children and for my silver and for my gold, and I denied him not.

8 А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не го послушаш, нито да склониш.

And all the elders and all the people said unto him, Hearken not unto him, nor consent.

9 З атова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор.

So he said unto the messengers of Benhadad, Tell my lord the king, All that thou didst send for to thy slave at the first I will do, but this thing I may not do. And the messengers departed and brought him word again.

10 Т огава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват.

And Benhadad sent unto him again and said, The gods do so unto me, and more also, that the dust of Samaria shall not be enough for the open hands of all the people that follow me.

11 Н о Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Ония, който опасва оръжия, нека не се хвали както оня, който ги разпасва.

And the king of Israel answered and said, Tell him, Let not him that girds on his harness boast as he that puts it off.

12 А когато Венадад чу тая дума, той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите: и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града.

¶ And when he heard this word, as he was drinking with the kings in the pavilions, he said unto his slaves, Set yourselves in array. And they set themselves in array against the city.

13 И , ето, един пророк дойде против Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

And, behold, there came a prophet unto Ahab, king of Israel, saying, Thus hath the LORD said, Hast thou seen all this great multitude? Behold, I will deliver it into thy hand today, that thou shalt know that I am the LORD.

14 А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ. Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.

And Ahab said, By whom? And he said, Thus hath the LORD said, Even by the young men of the princes of the provinces. Then he said, Who shall begin the battle? And he answered, Thou.

15 Т огава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души;

Then he numbered the young men of the princes of the provinces, and they were two hundred and thirty-two: and after them he numbered all the people, even all the sons of Israel, being seven thousand.

16 и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзници с него царе.

And they went out at noon. But Benhadad was drinking himself drunk in the pavilions, he and the kings, the thirty-two kings that helped him.

17 П ърви излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи, известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария.

And the young men of the princes of the provinces went out first. And Benhadad had sent out men who warned him, saying, There are men come out of Samaria.

18 А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак ги живи хванете.

Then he said, If they have come out for peace, take them alive; or if they have come out for war, take them alive.

19 И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града.

So these young men of the princes of the provinces came out of the city, and the army followed after them.

20 И всеки уби човека насреща си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

And each one smote the man that came against him; and the Syrians fled; and Israel pursued them. And Benhadad, the king of Syria, escaped on a horse with some of the horsemen.

21 Т огава Израилевият цар излезе та порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

And the king of Israel went out and smote the horsemen and the chariots and smote the Syrians with a great slaughter.

22 С лед това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се: размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.

¶ And the prophet came to the king of Israel and said unto him, Go, strengthen thyself, and consider, and see what thou must do, for at the return of the year the king of Syria will come up against thee.

23 А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

And the slaves of the king of Syria said unto him, Their gods are gods of the mountains; therefore, they were stronger than we; but let us fight against them in the plain, and surely we shall be stronger than they.

24 З атова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници.

Therefore, do this: Remove the kings from their positions and put captains in their place.

25 П осле ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така.

And prepare another army like the army that thou hast lost, horse for horse and chariot for chariot; then we will fight against them in the plain, and surely we shall be stronger than they. And he hearkened unto their voice, and did so.

26 Т огава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля.

And it came to pass at the return of the year, that Benhadad numbered the Syrians and went up to Aphek, to fight against Israel.

27 И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

And the sons of Israel were numbered and took provisions and went against them; and the sons of Israel pitched before them like two little flocks of kids; but the Syrians filled the land.

28 Т огава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова.

Then the man of God came and spoke unto the king of Israel and said, Thus hath the LORD said, Because the Syrians have said, The LORD is God of the mountains, but he is not God of the valleys, therefore, I will deliver all this great multitude into thy hand that ye may know that I am the LORD.

29 И стояха разположени в стан един срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.

And they pitched one over against the other seven days. And so it was that in the seventh day the battle was joined; and the sons of Israel slew of the Syrians one hundred thousand footmen in one day.

30 А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, гдето се криеше из клет в клет.

But the rest fled to Aphek into the city, and the wall fell upon twenty-seven thousand of the men that were left. And Benhadad also fled and came into the city, into an inner chamber.

31 Т огава слугите му му казаха: Ето, сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.

¶ Then his slaves said unto him, Behold now, we have heard that the kings of the house of Israel are merciful kings; let us, I pray thee, put sackcloth on our loins and ropes upon our heads and go out to the king of Israel; peradventure he will give thee thy life.

32 И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и туриха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е.

So they girded sackcloth on their loins and put ropes on their heads and came to the king of Israel and said, Thy slave Benhadad saith, I pray thee, let me live. And he replied, If he is yet alive, he is my brother.

33 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.

Now these men took this as a good omen and quickly took this word from his mouth, and they said, Thy brother Benhadad! And he said, Go ye, bring him. Then Benhadad came forth to him, and he caused him to come up into the chariot.

34 Т огава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.

And Benhadad said unto him, The cities, which my father took from thy father, I will restore; and thou shalt make plazas for thee in Damascus, as my father made in Samaria, and I will leave here confederated with thee. So he made a covenant with him and sent him away.

35 Т огава един човек от пророческите ученици рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.

Then a certain man of the sons of the prophets said unto his neighbour by the word of the LORD, Smite me, I pray thee. And the man refused to smite him.

36 З атова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.

Then said he unto him, Because thou hast not obeyed the voice of the LORD, behold, as soon as thou art departed from me, a lion shall smite thee. And as soon as he was departed from him, a lion found him and smote him.

37 С етне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.

Then he found another man and said, Smite me, I pray thee. And the man smote him and wounded him.

38 Т огава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си.

So the prophet departed and waited for the king by the way and disguised himself with a veil over his eyes.

39 И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.

And as the king passed by, he cried unto the king, and he said, Thy slave went out into the midst of the battle; and, behold, a man turned aside and brought a man unto me and said, Guard this man; if by any means he should get away, then shall thy life be for his life, or else thou shalt pay a talent of silver.

40 И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти: Ти сам си я изрекъл.

And when thy slave was busy here and there, he disappeared. Then the king of Israel said unto him, So shall thy sentence be; thou thyself hast decided it.

41 Т огава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.

Then he quickly took the veil away from his face; and the king of Israel recognized that he was of the prophets.

42 А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде.

And he said unto him, Thus hath the LORD said, Because thou hast let go out of thy hand the man of my anathema, therefore, thy life shall go for his life and thy people for his people.

43 И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.

And the king of Israel went to his house, sad and angry, and came to Samaria.