1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсътствувам ставам смел към вас,

¶ Now I, Paul, myself beseech you by the meekness and clemency of the Christ (who in presence am low among you, but being absent am bold toward you)

2 м оля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

but I beseech you that I need not be bold when I am present with that confidence, with which I am esteemed to use against some who regard us as if we walked according to the flesh.

3 З ащото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

For though we walk in the flesh, we do not war after the flesh

4 З ащото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.

(For the weapons of our warfare are not carnal, but mighty through God for the destruction of strong holds),

5 П онеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

casting down reasonings and every high thing that exalts itself against the knowledge of God and leading captive every thought into the obedience of the Christ

6 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

and having a readiness to avenge all disobedience, when your obedience is fulfilled.

7 В ие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднаж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.

¶ Do ye look on things after the outward appearance? If anyone trusts to himself that he is Christ’s, let him of himself think this again, that as he is Christ’s, even so we are Christ’s.

8 З ащото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

For though I should glory somewhat more of our authority, which the Lord has given us for edification, and not for your destruction, I shall not be ashamed,

9 О баче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

That I may not seem as if I would terrify you by letters.

10 П онеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

For his letters, they say, are weighty and powerful; but his bodily presence is weak, and his speech contemptible.

11 Т акъв нека има предвид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

Let such a one think this, that such as we are in word by letters when we are absent, such will we be also in deed when we are present.

12 З ащото не смеем да считаме или сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

¶ For we dare not mix ourselves in with or compare ourselves with some that commend themselves, but they do not understand that they are measuring themselves by themselves and comparing themselves among themselves.

13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

But we will not glory of things beyond our measure, but according to the measure of the rule, of the measure which God has distributed to us, to reach even unto you.

14 З ащото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

For we do not overextend ourselves by reaching unto you; for we are also come unto you with the gospel of the Christ,

15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

Not glorying of things beyond our measure in the labours of others; but having hope of the increase of your faith, that we shall be abundantly enlarged among you according to our rule,

16 т ака щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

to preach the gospel in the regions beyond you, without entering into the measure of another to glory in that which has already been made ready.

17 А който се хвали, с Господа да се хвали.

But he that glories, let him glory in the Lord.

18 З ащото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.

For it is not he that commends himself that is approved, but whom the Lord commends.