1 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.

¶ And it came to pass that as he was praying in a certain place, when he ceased, one of his disciples said unto him, Lord, teach us to pray as John also taught his disciples.

2 А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство,;

And he said unto them, When ye pray, say, Our Father who art in the heavens, Hallowed be thy name. Thy kingdom come. Thy will be done, as in heaven, so also in the earth.

3 д авай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

Give us day by day our daily bread.

4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение,.

And forgive us our sins, for we also forgive every one that is indebted to us. And lead us not into temptation, but deliver us from evil.

5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

And he said unto them, Which of you shall have a friend and shall go unto him at midnight and say unto him, Friend, lend me three loaves;

6 п онеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

for a friend of mine in his journey is come to me, and I have nothing to set before him?

7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;

And he from within shall answer and say, Trouble me not; the door is now shut, and my children are with me in bed; I cannot rise and give thee.

8 к азвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

I say unto you, Though he will not rise and give him because he is his friend, yet because of his importunity, he will rise and give him as many as he needs.

9 И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

And I say unto you, Ask, and it shall be given you; seek, and ye shall find; knock, and it shall be opened unto you.

10 З ащото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

For every one that asks receives; and he that seeks finds; and to him that knocks it shall be opened.

11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?

If a son shall ask bread of any of you that is a father, will he give him a stone? or if he ask a fish, will he for a fish give him a serpent?

12 И ли, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

Or if he shall ask an egg, will he offer him a scorpion?

13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!

If ye then, being evil, know how to give good gifts unto your children, how much more shall your heavenly Father give the Holy Spirit to those that ask him?

14 Е днаж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бясът, немият проговори, и народът се почуди.

¶ And he was casting out a demon, and it was dumb. And it came to pass, when the demon was gone out, the one who had been dumb spoke; and the people marvelled.

15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

But some of them said, He casts out devils through Beelzebub the prince of the demons.

16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.

And others, tempting him, sought of him a sign from heaven.

17 Н о той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си,(Гръцки: Против дома.) пада.

But he, knowing their thoughts, said unto them, Every kingdom divided against itself is brought to desolation; and every house or city divided against itself will not remain.

18 Т ака също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете, чрез Веелзевула,

If Satan also is divided against himself, how shall his kingdom stand? because ye say that I cast out demons through Beelzebub.

19 и ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

And if I by Beelzebub cast out demons, by whom do your sons cast them out? therefore shall they be your judges.

20 Н о ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

But if I with the finger of God cast out the demons, certainly the kingdom of God is come upon you.

21 К огато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

When an armed strong man keeps his palace, his goods are in peace;

22 Н о когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

but when another stronger than he shall come upon him and overcome him, he takes from him all his arms in which he trusted and divides his spoils.

23 К ойто не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

He that is not with me is against me, and he that does not gather with me scatters.

24 К огато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.

When the unclean spirit is gone out of a man, he walks through dry places, seeking rest; and finding none, he says, I will return unto my house from which I came out.

25 И като дойде, намира я пометена и наредена.

And when he comes, he finds it swept and garnished.

26 Т огава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

Then he goes, and takes unto him seven other spirits more wicked than himself; and they enter in and dwell there, and the last state of that man is worse than the first.

27 К огато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.

¶ And it came to pass as he spoke these things, a certain woman of the crowd lifted up her voice and said unto him, Blessed is the womb that bare thee and the breasts which thou hast sucked.

28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

But he said, Rather, blessed are those that hear the word of God and keep it.

29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на Иона.

¶ And gathering the people unto him, he began to say, This is an evil generation: they seek a sign, and no sign shall be given it but the sign of Jonah the prophet.

30 З ащото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

For as Jonah was a sign unto the Ninevites, so shall also the Son of man be to this generation.

31 Ю жната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.

The queen of the south shall rise up in the judgment against the men of this generation and condemn them, for she came from the utmost parts of the earth to hear the wisdom of Solomon; and, behold, a greater than Solomon is here.

32 Н иневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

The men of Nineve shall rise up in the judgment with this generation, and shall condemn it, for they repented at the preaching of Jonah; and, behold, a greater than Jonah is here.

33 Н икой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

No one, when he has lighted a lamp, puts it in a secret place, neither under a bushel, but on a lampstand that those who come in may see the light.

34 С ветило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

The lamp of the body is the eye; therefore when thine eye is sincere, thy whole body also is full of light; but when thine eye is evil, thy body also is full of darkness.

35 З атова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

Take heed therefore if the light which is in thee is darkness.

36 А ко, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

If thy whole body therefore is full of light, having no part dark, the whole shall be full of light as when the bright shining of a lamp doth give thee light.

37 К ато говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

¶ And as he spoke, a certain Pharisee besought him to dine with him, and he went in and sat down to food.

38 Ф арисеят се почуди, като видя, че Той не се оми първо преди обеда.

And when the Pharisee saw it, he marvelled that he had not first washed before dinner.

39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

And the Lord said unto him, Now do ye Pharisees make clean the outside of the cup and the platter; but your inward part is full of ravening and wickedness.

40 Н есмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

Ye fools, did not he that made that which is without make that which is within also?

41 П о-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

But rather give alms of such things as ye have; and, behold, all things are clean unto you.

42 Н о горко на вас фарисеи, защото давате десетък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.

But woe unto you, Pharisees! for ye tithe mint and rue and all manner of herbs and pass over the judgment and the charity of God; these ought ye to have done, and not to leave the other undone.

43 Г орко вам фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

Woe unto you, Pharisees! for ye love the first seats in the synagogues and greetings in the markets.

44 Г орко вам! Защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.

Woe unto you, scribes and Pharisees, hypocrites! for ye are as graves which are not seen, and the men that walk over them are not aware of them.

45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

Then one of the lawyers answered and said unto him, Master, saying these things, thou dost reproach us also.

46 А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

And he said, Woe unto you also, ye lawyers! for ye burden men with burdens grievous to be borne, and ye yourselves touch not the burdens with one of your fingers.

47 Г орко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

Woe unto you! for ye build the sepulchres of the prophets, and your fathers killed them.

48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

Truly ye bear witness that ye allow the deeds of your fathers: for they indeed killed them, and ye build their sepulchres.

49 З атова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;

Therefore also said the wisdom of God, I will send them prophets and apostles, and some of them they shall slay and others they shall persecute:

50 з а да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, _

that the blood of all the prophets which was shed from the foundation of the world may be required of this generation,

51 о т кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.

from the blood of Abel unto the blood of Zacharias, who perished between the altar and the temple; verily I say unto you, It shall be required of this generation.

52 Г орко но вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

Woe unto you, lawyers! for ye have taken the key of knowledge: ye entered not in yourselves, and those that were entering in, ye hindered.

53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,

And as he said these things unto them, the scribes and the Pharisees began to urge him vehemently and to provoke him to speak of many things,

54 к ато Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.

laying wait for him and seeking to catch something out of his mouth that they might accuse him.