1 У мрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.

¶ Dead flies cause the ointment of the apothecary to send forth a stinking savour: likewise a small act of folly unto him that is esteemed for wisdom and honour.

2 Р азумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.

A wise man’s heart is at his right hand, but a fool’s heart at his left.

3 Д окато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.

Even when the fool walks by the way, he lacks prudence, and he says unto every one that he is a fool.

4 А ко гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,

¶ If the spirit of the ruler rises up against thee, do not leave thy place; for meekness pacifies great sins.

5 И ма зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

There is another evil which I have seen under the sun, as an error which proceeds from the ruler:

6 Б езумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

Folly is set in great dignity, and the rich are seated in a low place.

7 В идях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.

I saw slaves upon horses, and princes walking as slaves upon the earth.

8 К ойто копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

He that digs a pit shall fall into it, and whosoever breaks a hedge, a serpent shall bite him.

9 К ойто кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

Whosoever moves the stones shall have tribulation along with it, and he that cuts the firewood shall be endangered by it.

10 А ко се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

If the iron is blunt, and he does not whet the edge, then he must put forth more strength, but the advantages of wisdom excel.

11 А ко ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)

If the serpent bites without being enchanted, then the babbler is no more.

12 Д умите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

¶ The words from the mouth of the wise man are grace, but the lips of the fool will swallow up himself.

13 З ащото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.

The beginning of the words of his mouth is foolishness, and the end of his talk is mischievous madness.

14 Б езумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

The fool multiplies words and says, Man cannot tell what shall be, and what shall be after him, who can tell him?

15 Т рудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

The labour of the foolish wearies all of them because they do not know how to go to the city.

16 Г орко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

¶ Woe to thee, O land, when thy king is a child, and thy princes banquet in the morning!

17 Б лазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

Blessed art thou, O land, when thy king is the son of nobles, and thy princes eat in due season for strength, and not for drunkenness!

18 О т голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

By much slothfulness the building decays, and through idleness of the hands the rain drips throughout the house.

19 У гощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

The banquet is made for pleasure, and wine makes merry; but money answers all things.

20 Д а не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

Do not curse the king, not even in thy thought; and do not curse the rich even in the secret place of thy bedchamber; for the birds of the air shall carry the voice, and those who have wings shall tell the matter.