1 ( По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

¶ LORD, my heart has not become haughty, nor mine eyes lofty; neither have I walked in grandeur, nor in wonderful things above and beyond that which pertains to me.

2 Н аистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, Така душата ми е при мене като отбито дете.

Rather I have quieted myself and caused my soul to become silent, that I might be as a child that is weaned of his mother, as one who is weaned from my own life.

3 И зраилю, надей се на Господа От сега и до века.

Let Israel wait for the LORD from now on and for ever.