1 Т ака също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

¶ And Moses spoke unto the princes of the tribes concerning the sons of Israel, saying, This is the thing which the LORD has commanded.

2 К огато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

When a man vows a vow unto the LORD or swears an oath to bind his soul with a bond, he shall not defile his word: he shall do according to all that proceeded out of his mouth.

3 Т оже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже себе си със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

¶ But the woman, when she shall vow a vow unto the LORD and bind herself by a bond, being in her father’s house in her youth,

4 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

and her father hears her vow and her bond with which she has bound her soul, and her father shall remain silent regarding it, then all her promises shall stand, and every bond with which she has bound her soul shall stand.

5 Н о ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

But if her father disallows her in the day that he hears all of her vows and of her bonds with which she has bound her soul, they shall not stand, and the LORD shall forgive her, because her father disallowed her.

6 Н о ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорени с устните й, с което е обвързала душата си,

But if she had at all a husband when she vowed or pronounced anything out of her lips, with which she bound her soul,

7 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците и си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

if her husband heard it and remained silent regarding it in the day that he heard it, then her vows shall stand, and her bonds with which she bound her soul shall stand.

8 Н о ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

But if her husband disallowed her on the day that he heard it, then her vow which she vowed and that which she pronounced with her lips, with which she bound her soul, shall be of no effect, and the LORD shall forgive her.

9 О брек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си остава върху нея.

But every vow of a widow and of her that is divorced, with which they have bound their souls, shall stand.

10 Н о ако една жена е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

And if she vowed in her husband’s house or bound her soul by a bond with an oath;

11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

if her husband heard it and remained silent regarding it and did not disallow her, then all her vows shall stand, and every bond with which she bound her soul shall stand.

12 Н о ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще и прости.

But if her husband has utterly made them void on the day he heard them, then whatever proceeded out of her lips concerning her vows or concerning the bond of her soul, shall not stand; her husband has made them void, and the LORD shall forgive her.

13 М ъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

Every vow and every binding oath to afflict the soul, her husband may establish it, or her husband may make it void.

14 н о ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

But if her husband remained silent regarding this from day to day; then he establishes all her vows or all her bonds, which are upon her; he confirms them because he remained silent regarding this in the day that he heard them.

15 Н о ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

But if he shall in any way make them void after that he has heard them, then he shall bear her iniquity.

16 Т ия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом; относно обреците.

These are the statutes which the LORD commanded Moses between a man and his wife and between the father and his daughter, being yet in her youth in her father’s house.