1 В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -
¶ Then sang Deborah with Barak, the son of Abinoam, on that day, saying,
2 З а гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.
Praise ye the LORD for the avenging of Israel, when the people willingly offered themselves.
3 Ч уйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.
Hear, O ye kings. Give ear, O ye princes; I, even I, will sing unto the LORD; I will praise the LORD God of Israel.
4 Г осподи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.
LORD, when thou didst go out of Seir, when thou didst march out of the field of Edom, the earth trembled, and the heavens dropped; the clouds also dropped water.
5 П ланините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.
The mountains melted from before the LORD, even that Sinai from before the LORD God of Israel.
6 В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.
¶ In the days of Shamgar, the son of Anath, in the days of Jael, the highways ceased, and those that walked went astray through crooked paths.
7 П рестанаха управниците в Израиля, престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.
The inhabitants of the villages ceased; they had ceased in Israel until I Deborah arose, I arose a mother in Israel.
8 И збраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; Но видя ли се щит или копие Между четиридесетте хиляди в Израиля?
When they chose new gods, the war was at the gates. Was there a shield or spear to be seen among forty thousand in Israel?
9 С ърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!
My heart is toward the princes of Israel, those that offered themselves willingly among the people. Bless ye the LORD.
10 В ие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!
Speak, ye that ride on white asses, ye that preside in judgment, and walk by the way.
11 Д алеч от кипежа на стрелците, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.
Because of the noise of archers, taken from among those that draw water, there they shall retell the righteousnesses of the LORD, even the righteousnesses of his villages in Israel. Now shall the people of the LORD go down to the gates.
12 С ъбуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!
¶ Rise up, rise up, Deborah; rise up, rise up, sing a song. Stand up, Barak and lead thy captivity captive, thou son of Abinoam.
13 Т огава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.
Now he has made the remnant of the people to have dominion over the magnificent; the LORD made me have dominion over the mighty.
14 К оито са от корена Ефремов, слязоха против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.
Out of Ephraim came his root against Amalek; after thee, came Benjamin, against thy peoples; out of Machir came down princes; and from Zebulun, those that handle the pen of the writer.
15 И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.
Also princes of Issachar were with Deborah; and Issachar, like Barak, went on foot into the valley. From the divisions of Reuben, great are the thoughts of the heart.
16 З ащо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.
Why didst thou abide among the sheepfolds, to hear the bleatings of the flocks? From the divisions of Reuben great are the searchings of the heart.
17 Г алаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.
Gilead remained on the other side of the Jordan, and why did Dan remain next to the ships? Asher continued on the sea shore and remained in his breaches.
18 З авулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните+ места на полето,
Zebulun and Naphtali were a people that jeoparded their lives unto the death in the high places of the field.
19 Д ойдоха царете, воюваха; Тогас воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.
The kings came and fought; then the kings of Canaan fought in Taanach by the waters of Megiddo; they took no gain of money.
20 О небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
They fought from the heavens; the stars from their ways fought against Sisera.
21 Р еката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.
The river of Kishon swept them away, that ancient river, the river Kishon. Tread down, O my soul, with strength.
22 Т огаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.
Then were the hoofs of the horses broken by the means of the pransings, the pransings of their mighty ones.
23 К ълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчива кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.
Curse ye Meroz, said the angel of the LORD, curse ye bitterly the inhabitants thereof because they did not come to the help of the LORD, to the help of the LORD against the mighty.
24 Б лагословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена.
¶ Blessed above women shall Jael, the wife of Heber the Kenite, be; blessed shall she be above women in the tent.
25 В ода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.
He asked water, and she gave him milk; she brought forth cream in a lordly dish.
26 Р ъката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.
She put her hand to the stake, and her right hand to the workmen’s hammer, and with the hammer she smote Sisera, she smote off his head when she had pierced and stricken through his temples.
27 П ри нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.
At her feet he bowed, he fell, he lay down; at her feet he bowed, he fell; where he bowed, there he fell down dead.
28 С исаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?
The mother of Sisera looked out the window and cried through the lattice, Why is his chariot so long in coming? Why do the wheels of his chariots tarry?
29 М ъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя давеше отговор на себе си:
Her wise princesses answered her; and she even answered to herself,
30 Н е са ли намерили да делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани от двете страни, за шиите на момите взети в корист.
Have they not found spoil and are dividing it? To each man a damsel or two; to Sisera a spoil of different colours, a spoil of different colours of needlework, of different colours of needlework on both sides, meet for the necks of those that take the spoil?
31 Т ака да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.
So let all thine enemies perish, O LORD, but let those that love thee be as the sun when he rises in all his might. And the land had rest forty years.