1 ( По слав. 141). Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата+. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

¶ I shall cry unto the LORD with my voice; with my voice shall I ask the LORD for mercy.

2 И зливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

I shall pour out my complaint before him; before him I shall tell of my trouble.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

When my spirit was overwhelmed within me, then thou didst know my path. In the way in which I walked have they secretly laid a snare for me.

4 П огледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

¶ I looked on my right hand, and beheld, but there was no one that would know me; I had no refuge; no one cared for my soul.

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

I cried unto thee, O LORD; I said, Thou art my hope and my portion in the land of the living.

6 В нимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Attend unto my cry, for I am brought very low; deliver me from my persecutors; for they are stronger than I.

7 И зведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Bring my soul out of prison, that I may praise thy name; the righteous shall feast with me; when thou shalt have weaned me.