1 ( По слав. 141). Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата+. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

I cry out to the Lord with my voice; With my voice to the Lord I make my supplication.

2 И зливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

I pour out my complaint before Him; I declare before Him my trouble.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

When my spirit was overwhelmed within me, Then You knew my path. In the way in which I walk They have secretly set a snare for me.

4 П огледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Look on my right hand and see, For there is no one who acknowledges me; Refuge has failed me; No one cares for my soul.

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

I cried out to You, O Lord: I said, “You are my refuge, My portion in the land of the living.

6 В нимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Attend to my cry, For I am brought very low; Deliver me from my persecutors, For they are stronger than I.

7 И зведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Bring my soul out of prison, That I may praise Your name; The righteous shall surround me, For You shall deal bountifully with me.”