1 Т ака се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.

Thus the heavens and the earth, and all the host of them, were finished.

2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.

And on the seventh day God ended His work which He had done, and He rested on the seventh day from all His work which He had done.

3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.

Then God blessed the seventh day and sanctified it, because in it He rested from all His work which God had created and made.

4 Т ова е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.

This is the history of the heavens and the earth when they were created, in the day that the Lord God made the earth and the heavens,

5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

before any plant of the field was in the earth and before any herb of the field had grown. For the Lord God had not caused it to rain on the earth, and there was no man to till the ground;

6 н о пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.

but a mist went up from the earth and watered the whole face of the ground.

7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

And the Lord God formed man of the dust of the ground, and breathed into his nostrils the breath of life; and man became a living being. Life in God’s Garden

8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.

The Lord God planted a garden eastward in Eden, and there He put the man whom He had formed.

9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.

And out of the ground the Lord God made every tree grow that is pleasant to the sight and good for food. The tree of life was also in the midst of the garden, and the tree of the knowledge of good and evil.

10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.

Now a river went out of Eden to water the garden, and from there it parted and became four riverheads.

11 И мето на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.

The name of the first is Pishon; it is the one which skirts the whole land of Havilah, where there is gold.

12 И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.

And the gold of that land is good. Bdellium and the onyx stone are there.

13 И мето на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя

The name of the second river is Gihon; it is the one which goes around the whole land of Cush.

14 И мето на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

The name of the third river is Hiddekel; it is the one which goes toward the east of Assyria. The fourth river is the Euphrates.

15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

Then the Lord God took the man and put him in the garden of Eden to tend and keep it.

16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

And the Lord God commanded the man, saying, “Of every tree of the garden you may freely eat;

17 н о от дървото на познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

but of the tree of the knowledge of good and evil you shall not eat, for in the day that you eat of it you shall surely die.”

18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

And the Lord God said, “ It is not good that man should be alone; I will make him a helper comparable to him.”

19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

Out of the ground the Lord God formed every beast of the field and every bird of the air, and brought them to Adam to see what he would call them. And whatever Adam called each living creature, that was its name.

20 Т ака човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери.

So Adam gave names to all cattle, to the birds of the air, and to every beast of the field. But for Adam there was not found a helper comparable to him.

21 Т огава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

And the Lord God caused a deep sleep to fall on Adam, and he slept; and He took one of his ribs, and closed up the flesh in its place.

22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

Then the rib which the Lord God had taken from man He made into a woman, and He brought her to the man.

23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

And Adam said: “This is now bone of my bones And flesh of my flesh; She shall be called Woman, Because she was taken out of Man.”

24 З атова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

Therefore a man shall leave his father and mother and be joined to his wife, and they shall become one flesh.

25 А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.

And they were both naked, the man and his wife, and were not ashamed.