1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, дето имаше юдейска синагога.

Now when they had passed through Amphipolis and Apollonia, they came to Thessalonica, where there was a synagogue of the Jews.

2 О Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

Then Paul, as his custom was, went in to them, and for three Sabbaths reasoned with them from the Scriptures,

3 т а им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че тоя Исус, когото, каза той, аз ви проповядвам, е Христос.

explaining and demonstrating that the Christ had to suffer and rise again from the dead, and saying, “This Jesus whom I preach to you is the Christ.”

4 и някои от тях се убедиха и дружеха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от по-първите жени.

And some of them were persuaded; and a great multitude of the devout Greeks, and not a few of the leading women, joined Paul and Silas. Assault on Jason’s House

5 Н о юдеите, подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазаря, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила за да ги изведат пред народа.

But the Jews who were not persuaded, becoming envious, took some of the evil men from the marketplace, and gathering a mob, set all the city in an uproar and attacked the house of Jason, and sought to bring them out to the people.

6 Н о като ги не намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

But when they did not find them, they dragged Jason and some brethren to the rulers of the city, crying out, “These who have turned the world upside down have come here too.

7 и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус.

Jason has harbored them, and these are all acting contrary to the decrees of Caesar, saying there is another king—Jesus.”

8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

And they troubled the crowd and the rulers of the city when they heard these things.

9 Н о като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги.

So when they had taken security from Jason and the rest, they let them go. Ministering at Berea

10 А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощ в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

Then the brethren immediately sent Paul and Silas away by night to Berea. When they arrived, they went into the synagogue of the Jews.

11 И Беряните бяха по-благородни от Солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.

These were more fair-minded than those in Thessalonica, in that they received the word with all readiness, and searched the Scriptures daily to find out whether these things were so.

12 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

Therefore many of them believed, and also not a few of the Greeks, prominent women as well as men.

13 Н о Солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

But when the Jews from Thessalonica learned that the word of God was preached by Paul at Berea, they came there also and stirred up the crowds.

14 Т огава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

Then immediately the brethren sent Paul away, to go to the sea; but both Silas and Timothy remained there.

15 А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

So those who conducted Paul brought him to Athens; and receiving a command for Silas and Timothy to come to him with all speed, they departed. The Philosophers at Athens

16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

Now while Paul waited for them at Athens, his spirit was provoked within him when he saw that the city was given over to idols.

17 И тъй разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с ония, с които се случеше да среща.

Therefore he reasoned in the synagogue with the Jews and with the Gentile worshipers, and in the marketplace daily with those who happened to be there.

18 Т оже и някои от Епикурейските и Стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: види се, че е проповедник на чужди богове: защото проповядваше Исуса и възкресението.

Then certain Epicurean and Stoic philosophers encountered him. And some said, “What does this babbler want to say?” Others said, “He seems to be a proclaimer of foreign gods,” because he preached to them Jesus and the resurrection.

19 П рочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

And they took him and brought him to the Areopagus, saying, “May we know what this new doctrine is of which you speak?

20 Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

For you are bringing some strange things to our ears. Therefore we want to know what these things mean.”

21 ( А всичките Атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)

For all the Athenians and the foreigners who were there spent their time in nothing else but either to tell or to hear some new thing. Addressing the Areopagus

22 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по в с и ч к о гледам, че сте много набожни.

Then Paul stood in the midst of the Areopagus and said, “Men of Athens, I perceive that in all things you are very religious;

23 З ащото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих н един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

for as I was passing through and considering the objects of your worship, I even found an altar with this inscription: TO THE UNKNOWN GOD. Therefore, the One whom you worship without knowing, Him I proclaim to you:

24 Б ог, който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

“God, who made the world and everything in it, since He is Lord of heaven and earth, does not dwell in temples made with hands.

25 н ито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам той дава на всички и живот и дишане и всичко;

Nor is He worshiped with men’s hands, as though He needed anything, since He gives to all life, breath, and all things.

26 и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

And He has made from one blood every nation of men to dwell on all the face of the earth, and has determined their preappointed times and the boundaries of their dwellings,

27 з а да търсят Бога, та дано биха го поне напипали и намерили, ако и да той не е далеч от всеки един от нас;

so that they should seek the Lord, in the hope that they might grope for Him and find Him, though He is not far from each one of us;

28 з ащото в него живеем, движим се, и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли, "Защото дори негов род сме".

for in Him we live and move and have our being, as also some of your own poets have said, ‘For we are also His offspring.’

29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камък; изработен с човешко изкуство и измишление.

Therefore, since we are the offspring of God, we ought not to think that the Divine Nature is like gold or silver or stone, something shaped by art and man’s devising.

30 Б ог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

Truly, these times of ignorance God overlooked, but now commands all men everywhere to repent,

31 т ъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като го е възкресил от мъртвите.

because He has appointed a day on which He will judge the world in righteousness by the Man whom He has ordained. He has given assurance of this to all by raising Him from the dead.”

32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: 3а тоя предмет пак ще те слушаме.

And when they heard of the resurrection of the dead, some mocked, while others said, “We will hear you again on this matter. ”

33 И така Павел си излезе измежду тях.

So Paul departed from among them.

34 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар, и други с тях.

However, some men joined him and believed, among them Dionysius the Areopagite, a woman named Damaris, and others with them.