1 А когато цар Езекия че думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

And so it was, when King Hezekiah heard it, that he tore his clothes, covered himself with sackcloth, and went into the house of the Lord.

2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

Then he sent Eliakim, who was over the household, Shebna the scribe, and the elders of the priests, covered with sackcloth, to Isaiah the prophet, the son of Amoz.

3 И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скраб, на изобличение и на оскърбление е тия ден, защото настана часа да се родят децата, но няма сила за раждане.

And they said to him, “Thus says Hezekiah: ‘This day is a day of trouble, and rebuke, and blasphemy; for the children have come to birth, but there is no strength to bring them forth.

4 М оже би Господ твоят Бог ще чуе всичките думи на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу; затова, възнеси молба за остатъка що е ицелял.

It may be that the Lord your God will hear all the words of the Rabshakeh, whom his master the king of Assyria has sent to reproach the living God, and will rebuke the words which the Lord your God has heard. Therefore lift up your prayer for the remnant that is left.’”

5 И тай слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.

So the servants of King Hezekiah came to Isaiah.

6 И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слегите на асирийския цар Ме похулиха.

And Isaiah said to them, “Thus you shall say to your master, ‘Thus says the Lord: “Do not be afraid of the words which you have heard, with which the servants of the king of Assyria have blasphemed Me.

7 Е то, Аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

Surely I will send a spirit upon him, and he shall hear a rumor and return to his own land; and I will cause him to fall by the sword in his own land.”’” Sennacherib’s Threat and Hezekiah’s Prayer

8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той земинал от Лахис.

Then the Rabshakeh returned and found the king of Assyria warring against Libnah, for he heard that he had departed from Lachish.

9 И царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланици до Езекия, казвайки:

And the king heard concerning Tirhakah king of Ethiopia, “Look, he has come out to make war with you.” So he again sent messengers to Hezekiah, saying,

10 Т ака да годорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твойт Бог, на Когото уповаваш, да те не мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

“Thus you shall speak to Hezekiah king of Judah, saying: ‘Do not let your God in whom you trust deceive you, saying, “Jerusalem shall not be given into the hand of the king of Assyria.”

11 Е то, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш?

Look! You have heard what the kings of Assyria have done to all lands by utterly destroying them; and shall you be delivered?

12 Б оговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

Have the gods of the nations delivered those whom my fathers have destroyed, Gozan and Haran and Rezeph, and the people of Eden who were in Telassar?

13 Г де е ематският цар, ерфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

Where is the king of Hamath, the king of Arpad, and the king of the city of Sepharvaim, Hena, and Ivah?’”

14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия влезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

And Hezekiah received the letter from the hand of the messengers, and read it; and Hezekiah went up to the house of the Lord, and spread it before the Lord.

15 И Езекия се помоли пред Господа, като каза: Господи Боже Израилев, Който седиш между херудимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и замята.

Then Hezekiah prayed before the Lord, and said: “O Lord God of Israel, the One who dwells between the cherubim, You are God, You alone, of all the kingdoms of the earth. You have made heaven and earth.

16 П риклони, Господи ухото Си и чуй; отвори Господи очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати тогоз да похули живия Бог.

Incline Your ear, O Lord, and hear; open Your eyes, O Lord, and see; and hear the words of Sennacherib, which he has sent to reproach the living God.

17 Н аистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;

Truly, Lord, the kings of Assyria have laid waste the nations and their lands,

18 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

and have cast their gods into the fire; for they were not gods, but the work of men’s hands—wood and stone. Therefore they destroyed them.

19 С ега, прочее, Господи Боже наш, отарви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

Now therefore, O Lord our God, I pray, save us from his hand, that all the kingdoms of the earth may know that You are the Lord God, You alone.” The Word of the Lord Concerning Sennacherib

20 Т огава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

Then Isaiah the son of Amoz sent to Hezekiah, saying, “Thus says the Lord God of Israel: ‘Because you have prayed to Me against Sennacherib king of Assyria, I have heard.’

21 Е то словото, което Господ изговори за него: - Презря те, присмя ти се, девицата, соиновата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

This is the word which the Lord has spoken concerning him: ‘The virgin, the daughter of Zion, Has despised you, laughed you to scorn; The daughter of Jerusalem Has shaken her head behind your back!

22 К ого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас И си нодегнал нагоре очите си? Против Светия Израилев.

‘Whom have you reproached and blasphemed? Against whom have you raised your voice, And lifted up your eyes on high? Against the Holy One of Israel.

23 Г оспода си обидил ти чрез посланиците си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан: И ще изсека високите му кедри, Отборните му Елхи; И ще възляза в най-крайното помещение по него, В леса на неговия Кармил.

By your messengers you have reproached the Lord, And said: “By the multitude of my chariots I have come up to the height of the mountains, To the limits of Lebanon; I will cut down its tall cedars And its choice cypress trees; I will enter the extremity of its borders, To its fruitful forest.

24 А з изкопах и пих чежди води; И със стапалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет.

I have dug and drunk strange water, And with the soles of my feet I have dried up All the brooks of defense.”

25 Н е си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, и от древни времена съм начертал това? А сего го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

‘Did you not hear long ago How I made it, From ancient times that I formed it? Now I have brought it to pass, That you should be For crushing fortified cities into heaps of ruins.

26 З атова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И жито препълнено преди да стане стъбло.

Therefore their inhabitants had little power; They were dismayed and confounded; They were as the grass of the field And the green herb, As the grass on the housetops And grain blighted before it is grown.

27 Н о Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И убийството ти против Мене,

‘But I know your dwelling place, Your going out and your coming in, And your rage against Me.

28 П анеже буйството ти против Мене, И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устните ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

Because your rage against Me and your tumult Have come up to My ears, Therefore I will put My hook in your nose And My bridle in your lips, And I will turn you back By the way which you came.

29 И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло, Втората година това, което израства от същото; А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.

‘This shall be a sign to you: You shall eat this year such as grows of itself, And in the second year what springs from the same; Also in the third year sow and reap, Plant vineyards and eat the fruit of them.

30 И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

And the remnant who have escaped of the house of Judah Shall again take root downward, And bear fruit upward.

31 З ащото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревнивостта на Господа на Силите ще извърши това.

For out of Jerusalem shall go a remnant, And those who escape from Mount Zion. The zeal of the Lord of hosts will do this.’

32 З атова, така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела, Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила.

“Therefore thus says the Lord concerning the king of Assyria: ‘He shall not come into this city, Nor shoot an arrow there, Nor come before it with shield, Nor build a siege mound against it.

33 П о пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да възлезе, казва Господ;

By the way that he came, By the same shall he return; And he shall not come into this city,’ Says the Lord.

34 З ащото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

‘For I will defend this city, to save it For My own sake and for My servant David’s sake.’” Sennacherib’s Defeat and Death

35 И в същата нощ ангел Господен слезе та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутрента, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

And it came to pass on a certain night that the angel of the Lord went out, and killed in the camp of the Assyrians one hundred and eighty-five thousand; and when people arose early in the morning, there were the corpses—all dead.

36 И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

So Sennacherib king of Assyria departed and went away, returned home, and remained at Nineveh.

37 А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с нож; и побягнаха в араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.

Now it came to pass, as he was worshiping in the temple of Nisroch his god, that his sons Adrammelech and Sharezer struck him down with the sword; and they escaped into the land of Ararat. Then Esarhaddon his son reigned in his place.