1 В онова време нямаше цар в Израиля; и в ония дни Дановото племе си търсеше притежание, гдето да се зесели, защото до оня ден не беше им се паднало наследство между Израилевите племена.

In those days there was no king in Israel. And in those days the tribe of the Danites was seeking an inheritance for itself to dwell in; for until that day their inheritance among the tribes of Israel had not fallen to them.

2 И Данците изпратиха от рода си петима мъже от цялото си число, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изследват, като им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха,

So the children of Dan sent five men of their family from their territory, men of valor from Zorah and Eshtaol, to spy out the land and search it. They said to them, “Go, search the land.” So they went to the mountains of Ephraim, to the house of Micah, and lodged there.

3 з ащото, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левитин и свърнаха там та му казаха: Кой те доведе тук? и що правиш на това място? и какво ти се пада тук?

While they were at the house of Micah, they recognized the voice of the young Levite. They turned aside and said to him, “Who brought you here? What are you doing in this place? What do you have here?”

4 А той им рече: Така и така ми направи Михей, и пазари ме, та му станах свещеник.

He said to them, “Thus and so Micah did for me. He has hired me, and I have become his priest.”

5 И те му рекоха: Молим, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътешествието, по което отиваме.

So they said to him, “Please inquire of God, that we may know whether the journey on which we go will be prosperous.”

6 А свещеникът им каза: Идете с мир; пътешествието, по което отивате, е пред Господа.

And the priest said to them, “Go in peace. The presence of the Lord be with you on your way.”

7 Т огава петимата мъже тръгнаха: и като дойдоха в Лаис, видяха, че людете в него живееха безгрижно, както сидонците, спокойно и без страх, защото нямаше в земята властелин, който да ги притеснява в нищо; и те бяха далеч от сидонците, и нямаха сношение с никого.

So the five men departed and went to Laish. They saw the people who were there, how they dwelt safely, in the manner of the Sidonians, quiet and secure. There were no rulers in the land who might put them to shame for anything. They were far from the Sidonians, and they had no ties with anyone.

8 Т е, прочее, се върнаха при братята си в Сарая и Естаол; и братята им рекоха: Какво ще кажете вие?

Then the spies came back to their brethren at Zorah and Eshtaol, and their brethren said to them, “What is your report? ”

9 А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и, ето, много е добра. Вие още седите ли? Не се обленявайте да идете и влезете, за да завладеете земята.

So they said, “Arise, let us go up against them. For we have seen the land, and indeed it is very good. Would you do nothing? Do not hesitate to go, and enter to possess the land.

10 К ато от дете ще намерите люде, които живеят безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни), земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.

When you go, you will come to a secure people and a large land. For God has given it into your hands, a place where there is no lack of anything that is on the earth.”

11 И тъй, потеглиха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестотин мъже препасани с войнишки оръжия.

And six hundred men of the family of the Danites went from there, from Zorah and Eshtaol, armed with weapons of war.

12 И отивайки, те разположиха стан у Кириатиарим в Юда; за това нарекоха онова място Маханедан, както се казва и до днес; ето то се намира зад Кириатиарим.

Then they went up and encamped in Kirjath Jearim in Judah. (Therefore they call that place Mahaneh Dan to this day. There it is, west of Kirjath Jearim.)

13 И от там преминаха в Ефремовата хълмиста земя та дойдоха до Михеевата къща.

And they passed from there to the mountains of Ephraim, and came to the house of Micah.

14 Т огава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, проговориха, казвайки на братята си: Знаете ли, че в тия къщи има един и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Сега, прочее, размислете, какво трябва да направите.

Then the five men who had gone to spy out the country of Laish answered and said to their brethren, “Do you know that there are in these houses an ephod, household idols, a carved image, and a molded image? Now therefore, consider what you should do.”

15 И така, те се отбиха там, та отидоха в къщата на младия левитин (ще каже, в Михеевата къща) и ги поздравиха.

So they turned aside there, and came to the house of the young Levite man—to the house of Micah—and greeted him.

16 И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата.

The six hundred men armed with their weapons of war, who were of the children of Dan, stood by the entrance of the gate.

17 Т огава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.

Then the five men who had gone to spy out the land went up. Entering there, they took the carved image, the ephod, the household idols, and the molded image. The priest stood at the entrance of the gate with the six hundred men who were armed with weapons of war.

18 И като влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?

When these went into Micah’s house and took the carved image, the ephod, the household idols, and the molded image, the priest said to them, “What are you doing?”

19 А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля?

And they said to him, “Be quiet, put your hand over your mouth, and come with us; be a father and a priest to us. Is it better for you to be a priest to the household of one man, or that you be a priest to a tribe and a family in Israel?”

20 Н а това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода, домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете.

So the priest’s heart was glad; and he took the ephod, the household idols, and the carved image, and took his place among the people.

21 И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си децата и добитъка и по-скъпите си вещи.

Then they turned and departed, and put the little ones, the livestock, and the goods in front of them.

22 К огато се бяха отдалечили Михеевата къща, човеците от къщата съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците.

When they were a good way from the house of Micah, the men who were in the houses near Micah’s house gathered together and overtook the children of Dan.

23 И като извикаха на данците, тия обърнаха лицата си та рекоха на Михея: Що ти е та си събрал при себе си такова множество?

And they called out to the children of Dan. So they turned around and said to Micah, “What ails you, that you have gathered such a company?”

24 А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що повече ми става? Как, прочее, ми казвате: Що ти е?

So he said, “You have taken away my gods which I made, and the priest, and you have gone away. Now what more do I have? How can you say to me, ‘What ails you?’”

25 А данците му рекоха: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да ни нападнат разгневени мъже, та изгубиш живота си и живота на домашните си.

And the children of Dan said to him, “Do not let your voice be heard among us, lest angry men fall upon you, and you lose your life, with the lives of your household!”

26 И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се та дойде у дома си.

Then the children of Dan went their way. And when Micah saw that they were too strong for him, he turned and went back to his house. Danites Settle in Laish

27 Т е, прочее, взеха това, що бе направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис, при людете спокойни и живеещи без страх; и поразиха ги с острото на ножа и изгориха града с огън.

So they took the things Micah had made, and the priest who had belonged to him, and went to Laish, to a people quiet and secure; and they struck them with the edge of the sword and burned the city with fire.

28 И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон, и те нямаха сношения с никого. Градът бе в долината до Вет-реов; и те го съградиха изново и се зеселиха в него.

There was no deliverer, because it was far from Sidon, and they had no ties with anyone. It was in the valley that belongs to Beth Rehob. So they rebuilt the city and dwelt there.

29 И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израиля; а по-напред името на града беше Лаис.

And they called the name of the city Dan, after the name of Dan their father, who was born to Israel. However, the name of the city formerly was Laish.

30 Т огава данците си поставиха изваяния идол; а Иоанатан, син на Гирсона, син на Моисея, - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята се плени.

Then the children of Dan set up for themselves the carved image; and Jonathan the son of Gershom, the son of Manasseh, and his sons were priests to the tribe of Dan until the day of the captivity of the land.

31 Т ака те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който оставаше там през цялото време, когато Божият дом беше в Сило.

So they set up for themselves Micah’s carved image which he made, all the time that the house of God was in Shiloh.