1 и като се върна Саул от преследването на филистимците, известиха му, казвайки: Ето, Давид е в пустинята Ен-Гади.

Now it happened, when Saul had returned from following the Philistines, that it was told him, saying, “Take note! David is in the Wilderness of En Gedi.”

2 И тогава Саул взе три хиляди мъже избрани, измежду целия Израил, та отиде да търси Давида и мъжете му по скалите на дивите кози.

Then Saul took three thousand chosen men from all Israel, and went to seek David and his men on the Rocks of the Wild Goats.

3 И дойде при кошарите на овците край пътя, гдето имаше пещера; там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата.

So he came to the sheepfolds by the road, where there was a cave; and Saul went in to attend to his needs. (David and his men were staying in the recesses of the cave.)

4 И мъжете на Давида му рекоха: Ето денят, за който Господ ти каза: Ето Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му сториш както ти се вижда за добро. Тогава Давид стана та отряза скришно полата на Сауловата мантия.

Then the men of David said to him, “This is the day of which the Lord said to you, ‘Behold, I will deliver your enemy into your hand, that you may do to him as it seems good to you.’” And David arose and secretly cut off a corner of Saul’s robe.

5 А по-после Давид се смути в сърцето си, за гдето отряза Сауловата пола.

Now it happened afterward that David’s heart troubled him because he had cut Saul’s robe.

6 И рече на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да дигна ръка против него; защото е Господният помазаник.

And he said to his men, “The Lord forbid that I should do this thing to my master, the Lord ’s anointed, to stretch out my hand against him, seeing he is the anointed of the Lord.”

7 С тия думи Давид спря мъжете си, и не ги остави да се подигнат против Саула. А Саул стана от пещерата и отиде по пътя си.

So David restrained his servants with these words, and did not allow them to rise against Saul. And Saul got up from the cave and went on his way.

8 П осле стана Давид та излезе из пещерата и извика подир Саула казвайки: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна отдире си, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони.

David also arose afterward, went out of the cave, and called out to Saul, saying, “My lord the king!” And when Saul looked behind him, David stooped with his face to the earth, and bowed down.

9 И Давид каза на Саула: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

And David said to Saul: “Why do you listen to the words of men who say, ‘Indeed David seeks your harm’?

10 Е то, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми тоя ден в пещерата: и едни рекоха да те убия; но аз те пожалих, защото рекох: Не ща да дигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

Look, this day your eyes have seen that the Lord delivered you today into my hand in the cave, and someone urged me to kill you. But my eye spared you, and I said, ‘I will not stretch out my hand against my lord, for he is the Lord ’s anointed.’

11 В иж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш.

Moreover, my father, see! Yes, see the corner of your robe in my hand! For in that I cut off the corner of your robe, and did not kill you, know and see that there is neither evil nor rebellion in my hand, and I have not sinned against you. Yet you hunt my life to take it.

12 Г оспод нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе: обаче моята ръка не ще се дигне против тебе.

Let the Lord judge between you and me, and let the Lord avenge me on you. But my hand shall not be against you.

13 К акто казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие, но моята ръка не ще се дигне против тебе.

As the proverb of the ancients says, ‘Wickedness proceeds from the wicked.’ But my hand shall not be against you.

14 П одир кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? Подир умряло куче, подир една бълха.

After whom has the king of Israel come out? Whom do you pursue? A dead dog? A flea?

15 Г оспод, нека, бъде съдия и нека съди между мене и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми, и нека ме избави от ръката ти.

Therefore let the Lord be judge, and judge between you and me, and see and plead my case, and deliver me out of your hand.”

16 И като изговори Давид тия думи на Саула, рече Саул: Това твоят глас ли е, чадо мое Давиде? И Саул плака с висок глас.

So it was, when David had finished speaking these words to Saul, that Saul said, “ Is this your voice, my son David?” And Saul lifted up his voice and wept.

17 И рече на Давида: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло.

Then he said to David: “You are more righteous than I; for you have rewarded me with good, whereas I have rewarded you with evil.

18 И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби.

And you have shown this day how you have dealt well with me; for when the Lord delivered me into your hand, you did not kill me.

19 П онеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

For if a man finds his enemy, will he let him get away safely? Therefore may the Lord reward you with good for what you have done to me this day.

20 И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

And now I know indeed that you shall surely be king, and that the kingdom of Israel shall be established in your hand.

21 С ега, прочее, закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене, и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

Therefore swear now to me by the Lord that you will not cut off my descendants after me, and that you will not destroy my name from my father’s house.”

22 И Давид се закле на Саула. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на твърдото място.

So David swore to Saul. And Saul went home, but David and his men went up to the stronghold.