1 ( По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

Unto You I lift up my eyes, O You who dwell in the heavens.

2 Е то, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така гледат нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

Behold, as the eyes of servants look to the hand of their masters, As the eyes of a maid to the hand of her mistress, So our eyes look to the Lord our God, Until He has mercy on us.

3 С мили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

Have mercy on us, O Lord, have mercy on us! For we are exceedingly filled with contempt.

4 П ресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.

Our soul is exceedingly filled With the scorn of those who are at ease, With the contempt of the proud.