1 ( По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

A ti levanto mis ojos, ¡oh tú que reinas en los cielos!

2 Е то, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така гледат нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

He aquí, como los ojos de los siervos miran a la mano de su señor, como los ojos de la sierva a la mano de su señora, así nuestros ojos miran al Señor nuestro Dios hasta que se apiade de nosotros.

3 С мили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

Ten piedad de nosotros, oh Señor, ten piedad de nosotros, porque muy hartos estamos de desprecio.

4 П ресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.

Harta en extremo está nuestra alma del escarnio de los que están en holgura, y del desprecio de los soberbios.