1 А з съм роза Саронова И долински крем.

Yo soy la rosa de Sarón, el lirio de los valles. EL ESPOSO:

2 К акто е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

Como el lirio entre los espinos, así es mi amada entre las doncellas. LA ESPOSA:

3 К акто ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

Como el manzano entre los árboles del bosque, así es mi amado entre los jóvenes. A su sombra placentera me he sentado, y su fruto es dulce a mi paladar.

4 Д оведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

El me ha traído a la sala del banquete, y su estandarte sobre mí es el amor.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

Sustentadme con tortas de pasas, reanimadme con manzanas, porque estoy enferma de amor.

6 Л евицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

Esté su izquierda bajo mi cabeza y su derecha me abrace. EL ESPOSO:

7 З аклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

Yo os conjuro, oh hijas de Jerusalén, por las gacelas o por las ciervas del campo, que no levantéis ni despertéis a mi amor, hasta que quiera. LA ESPOSA:

8 Г ласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

¡Una voz! ¡Mi amado! He aquí, él viene, saltando por los montes, brincando por los collados.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

Mi amado es semejante a una gacela o a un cervatillo. He aquí, se detiene detrás de nuestro muro, mirando por las ventanas, atisbando por las celosías.

10 П роговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

Mi amado habló, y me dijo: “Levántate, amada mía, hermosa mía, y ven conmigo.

11 З ащото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

“Pues mira, ha pasado el invierno, ha cesado la lluvia y se ha ido.

12 Ц ветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

“Han aparecido las flores en la tierra; ha llegado el tiempo de la poda, y se oye la voz de la tórtola en nuestra tierra.

13 П о смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

“La higuera ha madurado sus higos, y las vides en flor han esparcido su fragancia. Levántate amada mía, hermosa mía, y ven conmigo.” EL ESPOSO:

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

Paloma mía, en las grietas de la peña, en lo secreto de la senda escarpada, déjame ver tu semblante, déjame oír tu voz; porque tu voz es dulce, y precioso tu semblante. EL CORO:

15 Х ванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

Cazadnos las zorras, las zorras pequeñas que arruinan las viñas, pues nuestras viñas están en flor. LA ESPOSA:

16 В ъзлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

Mi amado es mío, y yo soy suya; él apacienta su rebaño entre los lirios.

17 Д огде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Hasta que sople la brisa del día y huyan las sombras, vuelve, amado mío, y sé semejante a una gacela o a un cervatillo sobre los montes de Beter.