1 А з съм роза Саронова И долински крем.

2 К акто е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3 К акто ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4 Д оведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6 Л евицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7 З аклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

8 Г ласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 П роговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 З ащото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

12 Ц ветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 П о смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 Х ванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 В ъзлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

17 Д огде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.