1 ( По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,

2 З атова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се поместили всред моретата,

3 А ко и да бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).

4 И ма една река, чиито води веселят Божия град, Свето място, гдето обитава Всевишният.

5 Б ог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

6 Р азвълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде Той гласа си; земята се разтопи.

7 Г оспод на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).

8 Д ойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.

9 П рави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и строшава копие; Изгаря с огън колесници.

10 М лъкнете и знайте, че Аз съм Бог, Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.

11 Г оспод на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).