1 А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня египтянка, на име Агар,

2 С арайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

3 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.

4 И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.

5 Т огава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

6 А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.

7 Н о ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;

8 и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.

9 А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й.

10 А нгелът Господен тоже и рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради своето множество.

11 П осле ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил+, защото Господ чу скръбта ти.

12 Т ой ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.

13 Т огава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли тук аз Онзи, Който ме вижда?

14 З атова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рой

15 И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил.

16 А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.