1 Г орко на горделивия венец на Ефремовите пияници, И на повехналия цвят на славната му красота, Който е на върха на тлъстите долини на ония, които се обладават от вино!

2 Е то, от Господа идва един мощен и силен, Който, като буря с град и опустошителна вихрушка, Като буря от силни прелели води, Ще ги хвърли с ръката си на земята.

3 Г орделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе;

4 И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.

5 В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец И красива корона за останалите от людете Си,

6 И правосъден дух за оня, който седи да съди И сила за тия, които отблъсват неприятеля до портата му,

7 Н о тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето,

8 З ащото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечостота, Така щото няма чисто място.

9 К ого, казваш ти, ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото му е? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?

10 З ащото дава заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.

11 Н аистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде

12 О ня, който бе им рекъл: Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви; Но те не искаха да слушат.

13 З атова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило. Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.

14 З атова слушайте словото Господно, вие присмивачи, Които господарувате над тия люде, които са в Ерусалим.

15 П онеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, И се съгласихме с преизподнята, Щото, когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, Защото си направихме лъжата прибежище, И под измама се скрихме, -

16 З атова, така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион камък за основа, Камък, отбран, скъпоценен, краеъгълен, за твърда основа; Който вярва в него не ще прибърза да бяга.

17 Щ е направя правосъдието връвта, И правдата отвеса; И градушка ще помете прибежището при лъжи, И водата ще наводни скривалището.

18 Д оговорът ви със смъртта ще се унищожи, И съгласието ви с преизподнята не ще устои; Когато заливащата беда минава Тогава ще се стъпчете от нея.

19 К олкото пъти минава ще ви хваща; Защото всяка заран ще минава, Денем и нощем; И само слуха за нея да чуе някой, ще се изплаши.

20 З ащото леглото е твърде късо, за да може някой да се постре по него. И завивката твърде тясна, за да може някой да се завие с нея.

21 З ащото Господ ще стане както на хълма Ферасим, Ще се разгневи както в долината Гаваон, За да извърши работата Си, пречудната Си работа, И да изпълни делото Си, удивителното Си дело,

22 С ега, прочее, не ставайте присмивачи, Да не би да се стегнат оковите ви по-яко; Защото аз чух от Господа Иеова на Силите, Че ще се извърши погубление, и то предрешено, по цялата страна.

23 Д айте ухо и слушайте гласа ми. Внимавайте и слушайте думите ми,

24 О рачът всеки ден ли оре за да посее? Всеки ден ли разтваря бразди и разбива буци на нивата си?

25 К ато изравни лицето й, Не пръска ли къклица, и посява кимион, И сади жито в редове, И ечемика на определеното му място, И лимеца наоколо?

26 З ащото учи го Бог му на разсъдък, И го поучава.

27 З ащото не се вършее къклица с диканя, Нито колело от кола се завърта върху кимиона; Но с тояга се очуква къклицата, И с прът кимионът.

28 А житото за хляб ще се сдроби ли? Не; човек не го вършее за винаги, Нито го стрива с колелото на колата си, Нито го разтрошава с копитата на конете си.

29 С ъщо и това произлиза от Господа на Силите, Който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост.