1 Е то съдбите, които ще представиш пред тях.

2 А ко купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

3 А ко е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

4 А ко господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.

5 Н о ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

6 т огава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

7 А ко някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

8 А ко не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

9 Н о ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

10 А ко си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

12 К ойто удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

13 Н о ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.

14 А ко, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

15 К ойто удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

16 К ойто открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

17 К ойто хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

18 К огато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

19 и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

20 А ко някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

21 О баче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.

22 А ко се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

23 Н о ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

24 о ко за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

25 и згаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26 А ко някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

28 А ко вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

29 Н о ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

30 О баче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

31 Б ило че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.

32 Н о ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

33 А ко отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

34 п ритежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

35 А ко волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

36 Н о ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.